Читать «Далеч на север» онлайн - страница 247

— Така казваш, но изглежда си по-загрижен за него, отколкото за двамата мъртви мъже.

— Хората могат да се грижат за себе си по-добре, отколкото едно старо сляпо куче. Може би съм ходил в града онази зима. Може би съм видял Галоуей у Кейт. Хич не ми пука.

— Говори ли с него?

— Имах си други проблеми. Той също. Играеше покер.

Нейт вдигна вежди, сякаш беше донякъде изненадан, донякъде заинтересуван.

— Така ли? Внезапно взе да си спомняш много подробности.

— През цялото време ми се навираш в носа, нали? Разваляш ми апетита, затова се опитах да си спомня.

— Ти игра ли покер?

— Бях отишъл за курва, не за да играя комар.

— Спомена ли ти за плановете си да изкачи Безименната?

— За бога, той тъкмо си вдигаше панталоните, а аз се канех да смъкна моите. Не сме си бъбрили. Каза, че му провървяло на карти, затова дошъл само да изчука Кейт и се връщал обратно. Тя пък ми спомена, че този ден било пълно с лунатици, но това било хубаво. Имала много работа. После се захванахме с онова, за което бях отишъл.

— Видя ли Галоуей, след като свърши работата?

— Не си спомням. — Бинг зачопли с вилицата в чинията си. — Може би е идвал в бара, а може би — не. Аз отидох при Айк Трански, трапер, който живееше близо до Скуента, и останах при него няколко дни — ходихме на лов, ловихме риба на леда. После се прибрах.

— Трански ще подкрепи ли това?

Очите на Бинг заприличаха на топчета ахат.

— Не е нужно никой да подкрепя казаното от мен. А и той умря през 1996.

Удобно, помисли си Нейт, докато излизаше. Двамата души, които Бинг беше споменал като потенциални свидетели, бяха мъртви. Или пък нещата можеха да бъдат погледнати от друг ъгъл.

Откраднати ръкавици, откраднат нож, оставени край убито куче. Собственост на човек, който е видял Галоуей и е говорил с него.

Не беше трудно да се сетиш, че Галоуей се е върнал към играта или е спрял да пийне с приятели.

Познайте на кого налетях при Курвата Кейт? Светът е малък, мислеше си Нейт. Малък и стар. Ако Бинг казваше истината, може би убиецът се тревожеше, че Галоуей е споменал кой друг от Лунаби е играел покер и плащал за курви.

Реши по пътя към участъка да се отбие тук-там, размахвайки единствената си улика. По-късно я показа на Ото. Заместникът сви рамене.

— Нищо не ми говори.

Отношенията им бяха студени и официални. Нейт съжаляваше, но нямаше как да го избегне.

— Винаги съм смятал, че малтийският кръст е по-скоро военен символ, отколкото религиозен.

Ото не трепна.

— Аз съм морски пехотинец и не нося обици.

— Добре. — И както всеки път досега Нейт прибра обицата в джоба си и го закопча.

— Говори се, че я показваш на всички. Хората се чудят защо началникът на полицията си губи времето с някаква загубена обица.

— Пълно обслужване — непринудено отвърна Нейт.

— Шерифе — обади се Пийч от бюрото си, — получихме съобщение за мечка в гаража на Джини Ман. Съпругът й е на лов — добави. — Сама е вкъщи с двегодишното си дете.

— Кажи й, че идваме. Ото?

Когато поеха по изровената алея на два километра северно от града, Ото хвърли поглед към Нейт.