Читать «Далеч на север» онлайн - страница 249

— Така мисля и аз. Затова те питам, Ото, кой би паднал толкова ниско?

Мъжът потръпна. Нейт виждаше, че е още ядосан. В едната си ръка държеше пушката, но дулото й сочеше към земята.

— Не знам. Но такъв човек не заслужава да живее.

— Обицата, която ти показах, е негова.

Интересът победи гнева.

— Около къщата ли я намери?

— Не. Била е в пещерата с Галоуей. Ето за какво трябва да помислим. Кого е харесвал Галоуей, на кого е вярвал, с кого би се изкачвал през зимата? Кой би спечелил нещо от смъртта му? Кой е носел това? — добави и пипна джоба си. — Кой се е смятал за лошо момче и е можел да напусне града за няколко седмици, без никой да го коментира?

— Включваш ме в разследването?

— Да. Да кажем на Джини, че вече е чисто.

Не се знаеше коя бе по-изненадана, когато Мег отиде да прибере кучетата си. Тя или Чарлийн, която точно ги хранеше с остатъци от ресторанта.

— Няма защо да ги хвърлям. Тези кучета не обичат да стоят затворени.

— Налагаше се, докато Бул се излекува.

Неловко застанаха една до друга, докато кучетата се хранеха.

— Знаеш ли какво го е нападнало? — попита след малко Чарлийн.

— Мечка.

— Господи. Имал е късмет, че се е отървал толкова леко. — Чарлийн клекна и изпрати въздушни целувки на Бул. — Горкичкият ми.

— Взе забравям, че обичаш кучета. Никога не си вземала да гледаш.

— Имам си достатъчно работа. — Пръстенът на Мег блесна на слънцето и привлече вниманието й. — Чух за годежа ти.

Хвана ръката на дъщеря си и я дръпна към себе си.

— Джоана от клиниката е разбрала и казала на Роуз, а Роуз — на мен. Щеше ми се ти да ми съобщиш. Значи Нейт наистина го направи, а?

— Късметлийка съм.

— Така е. — Чарлийн пусна ръката й и тръгна, но спря и добави: — И той е късметлия.

За миг Мег замълча.

— Очаквам отровната стрела.

— Няма такава. Изглеждате по-добре заедно, отколкото поотделно. Ако си решила да се омъжваш, поне да е за мъж, с когото си подхождате.

— А защо не мъж, който ме прави щастлива?

— Това имах предвид.

— Добре. Добре — промърмори Мег.

— Може да ви организирам тържество по случай годежа.

Младата жена бръкна в джобовете на джинсовото си яке.

— Няма да чакаме много. Едва ли има нужда от тържество, при положение че ще бъдем сгодени само месец.

— Както искаш.

— Чарлийн — извика Мег, преди майка й да се прибере, — можеш да ми помогнеш за сватбата. — Видя как удоволствие и изненада оживиха лицето на Чарлийн. — Не искам да е някоя лъскава сватба, просто да отпразнуваме събитието у дома, но нека е хубаво.

— Мога да се заема. Със сигурност ще е нужно да има хубава храна, изобилие от напитки. А също и приятна атмосфера. Цветя и украса. Можем да го обсъдим.

— Добре.

— Сега… имам малко работа. Можем да поговорим за това утре.

— Става. Ще оставя кучетата още малко тук, защото току-що ги нахрани, и ще отида за някои покупки.

— До утре тогава.

Чарлийн влезе бързо, преди да е размислила. Отиде до стаята на Джон и почука.