Читать «Далеч на север» онлайн - страница 246

Овладя се и за пръв път изглеждаше спокойна, почти замислена.

— Никой не е убил Пат заради мен. А ако е било така, го е направил напразно. Защото никога не ми е пукало за когото и да било от тях. Не съм им дала нищо, което да не си върна. Пат не е мъртъв заради мен. А ако е така, кълна се, че не бих могла да го преживея.

— Не, не са го убили заради теб. — Нейт застана зад нея, сложи ръце на раменете й и леко ги разтри. — Не са.

Тя вдигна ръка и я сложи върху неговата.

— Чаках го да се върне. Да види, че не тъгувам за него, да ме пожелае отново. Кълна се в Бога, Нейт, докато не намерихте трупа му, все още го чаках.

— Щял е да се върне. — Когато Чарлийн поклати глава, той я притисна по-силно. — Когато водиш разследване, трябва да вникнеш в психиката на жертвата. Научаваш се да четеш мислите й по-добре от онези, които са я познавали приживе. Щял е да се върне.

— Това е най-хубавото нещо, което някой някога ми е казвал — каза тя след малко. — Особено човек, който не се опитва да ми бръкне под полата.

Нейт лекичко я потупа по гърба и извади обицата от джоба си.

— Познаваш ли това?

— Хм. — Чарлийн отново подсмъркна и прекара пръст по миглите си, за да ги изсуши. — Хубава е, но ми се струва мъжка. Не бих носила такова нещо. Аз обичам по-ефектните бижута.

— Възможно ли е да е била на Пат?

— На Пат? Не, нямаше такава. Не обичаше кръстовете и изобщо религиозните символи.

— Виждала ли си я преди?

— Не мисля. Но може и да не си спомням. Не е кой знае какво.

Найт реши да започне да я показва и да преценява реакциите. Тъй като Бинг закусваше в „Хижата“, отиде до масата му и залюля обицата.

— Ти ли си я изгубил?

Бинг едва я погледна и се вторачи в очите на шерифа.

— Последния път, когато ти казах, че съм изгубил нещо, пострадах.

— Обичам да връщам вещите на собствениците им.

— Не е моя.

— Знаеш ли на кого е?

— Не си губя времето да разглеждам ушите на хората. И не желая повече да ти гледам мутрата.

— И аз се радвам, че се видяхме, Бинг — подхвърли шеговито и прибра обицата. Забеляза, че механикът беше подстригал малко брадата си — вероятно това беше лятната му прическа. — Февруари 1988. Не мога да открия човек, който да потвърди със сигурност, че си бил тук. Един-двама дори са убедени, че те е нямало.

— Да си гледат работата.

— Макс бил заминал, а чух, че тогава си си падал по Кари.

— Не повече, отколкото по която и да е друга жена.

— Струва ми се, че е било подходящо време да се завъртиш около нея. Приличаш ми на човек, който не пропуска удобните случаи.

— Тя не се интересуваше от мен, защо да си губя времето? По дяволите. По-лесно би било да си платя на час. Може би съм ходил в Анкъридж онази зима. Имаше една курва на име Кейт, с която си имах вземане-даване. Галоуей — също.

— Кейт Курвата?

— Да. Вече не е жива. Какъв срам. — Бинг сви рамене. — Получила сърдечен удар между двама клиенти. Поне така казват. — Сетне се приведе напред. — Не съм убил онова куче.