Читать «Далеч на север» онлайн - страница 218

— Не ми каза, че прочистването на ума ми включва летене?

— Това е най-добрият начин. Гарантирам ги.

— Не може ли да се задоволим с разходка с кола и секс на задната седалка? Мисля, че това е добър метод.

— Довери ми се. — Тя стисна ръката му, а с другата погали раната под окото му. — Боли ли те тук?

— Сега се сещам, че може би не трябва да летя с такава рана.

Тя обхвана лицето му, протегна се и го целуна продължително, бавно и страстно.

— Ела с мен, Нейт. Искам да споделя нещо с теб.

— Щом поставяш въпроса така.

Той се качи в самолета и закопча колана.

— Знаеш ли, никога не съм излитал от вода. Не и когато е… мокра. Още има лед. Няма да е хубаво да се блъснем в него, нали?

— Човек, който се изправя пред въоръжен психопат, не бива да се бои толкова от летенето. — Тя целуна пръстите си, долепи ги към устните на Бъди Холи и плъзна самолета по водата.

— Нещо като водни ски, но не съвсем — каза Нейт и затаи дъх, докато тя набираше скорост, за да издигне самолета.

— Мислех, че днес имаш работа — обади се той, когато реши, че вече може да си поеме дъх.

— Прехвърлих я на Джърк. По-късно ще докара покупките. Има поръчки за парада, включително цял кашон репеленти. Ти преживя първата си зима в Аляска, но да видим как ще се справиш през лятото. Комарите тук са колкото самолети. Няма да направиш и две крачки извън къщи, без репелент.

— Съгласен, но няма да ям ескимоски сладолед. Джеси ми каза, че се прави от бити тюлени.

— От тюленово масло — каза тя със смях — или мас от лос. И е много вкусен, ако му сложиш плодове и захар.

— Ще го приема на доверие, защото няма да ям мас от лос. Дори не знам какво е това, по дяволите.

Тя отново се усмихна, защото раменете му се бяха отпуснали и той гледаше надолу.

— Гледката оттук е хубава, нали? Реката, ледът и целият град зад тях.

— Всичко изглежда спокойно и лесно.

— Но не е. Нито едното, нито другото. И снежната пустош изглежда по същия начин. Спокойна и тиха. С някаква сурова красота. Но не е спокойна в действителност. Природата ще те убие, без да се замисли, и то по-гадно от някой смахнат с пушка. Но това не намалява красотата й. Не бих могла да живея никъде другаде.

Покръжиха над реката и езерото и Нейт видя колко е напреднало разпукването на леда, което показваше, че пролетта решително настъпва. Снегът се топеше и на мястото му се разстилаше зеленина. Водопад се спускаше отстрани на скалата и ледът проблясваше в дълбоката сянка.

Под тях малко стадо лосове вървеше през полето. Отгоре небето се виеше като синя панделка.

— Джейкъб беше тук през онзи февруари. — Мег му хвърли поглед. — Исках да ти го кажа, за да изясним този въпрос. Докато баща ми го нямаше, често идваше да ме види. Не знаех дали баща ми го е помолил, или сам е решил. Може би е заминавал за ден или два, но не и за толкова дълго, че да е имал време да се изкачва с баща ми. Исках да бъдеш убеден в това, за да можеш да го помолиш за помощ, ако е нужно.

— Било е преди много време.

— Да, бях дете. Но го помня. Щом се замислих за онова време, веднага се сетих. През първите седмици, след като баща ми замина, го виждах повече от Чарлийн. Водеше ме на риболов на леда, на лов, а когато идваше буря, оставах у тях за няколко дни. Просто искам да ти кажа, че можеш да му вярваш.