Читать «Далеч на север» онлайн - страница 130

Всичко сочеше самоубийство. Единственото възражение беше инстинктът му. А как можеше да му се довери, след Като толкова дълго време бе бездействал?

Не беше разследвал убийство близо година, през последните месеци в полицията просто си седеше зад бюрото. А сега искаше да превърне едно самоубийство в убийство, защото така щеше да се почувства полезен.

Изпита срам и вина, когато се сети как беше наложил мнението си на Кобън, как беше издавал заповеди, въпреки съмнението в очите на заместниците си. Ненужно бе ровил из личните вещи на Мег.

Едва успяваше да се справи с малкия участък, чиито основни проблеми бяха пътнотранспортните нарушения и усмиряването на биещи се мъжкари, а ето че внезапно се беше превърнал в голямото лошо ченге, което ще разкрие убийство, станало преди шестнадесет години, и ще опровергае едно самоубийство, направено като по учебник?

Да бе, а после ще преследва безименния и безлик убиец, ще му изтръгне признание и ще предаде случая на Кобън, чисто опакован и завързан с розова панделка.

— Ама че глупости. Ти вече изобщо не ставаш за ченге, откъде ти хрумна, че…

Той млъкна, втренчен недоумяващо в снега, който блестеше в лъча на фенерчето му. И следите по него.

— Странно. Сигурно съм се въртял в кръг.

Не че му пукаше. Би могъл да броди безцелно цяла нощ, както го правеше през повечето дни.

— Не. — Затвори очи и се изпоти от усилието, което му струваше да се отдръпне от ръба на бездната. — Няма да се върна там. Това са глупости. Няма да падна пак в дупката.

Ако се налагаше, щеше да взима антидепресанти. Да практикува йога. Да вдига тежести. Каквото и да е, но не и да се върне там. Ако отново паднеше вътре, никога нямаше да успее да изпълзи отново.

Затова си пое дъх, отвори очи и загледа как парата от дъха му се разсейва.

— Още съм жив — промърмори и отново погледна към снега.

Следи от снегоходки. Използвайки любопитството си, за да отблъсне мрака на бездната, той отстъпи назад и сравни следите си с тези пред него. Изглеждаха същите, беше трудно да се открие разлика в светлината на фенерчето и като се има предвид, че не беше следотърсач.

Но беше сигурен, че не е бродил из горите, не е обикалял в кръг, за да засече отново собствените си следи, идващи от противоположната посока.

— Може да са на Мег — промърмори. — Може да се е разхождала тук, както правя аз сега.

Кучата се върнаха назад и се спуснаха към светлините на къщата. За да се увери, че е прав, Нейт се обърна, като едва не падна по гръб, и тръгна по следите.

Но те не обикаляха само из гората. Сякаш някой го удари с юмрук в корема, когато видя мястото, където някой очевидно беше стоял и гледал през дърветата към задната част на къщата и басейна, в който с Мег бяха разпускали предишната вечер.

А кучетата се бяха разлаяли в гората, спомни си той.