Читать «Споделен сън» онлайн - страница 93

Даяна се усмихна на възхищението в гласа на Брандън — Как разбрахте, че Еди ме е завел при водопада?

— Хари ни каза.

Нещо в погледа на Брандън накара Даяна да вдигне вежди.

— По собствено желание?

— Нещо такова. — Брандън продължи разказа си. — Хари каза, че Еди трябва да те бутне от водопада. Но когато стигнахме до площадката за паркиране, видяхме, че корветът вече беше там. Татко не тръгна по пътеката, която води до върха. Каза, че знае къде си. Следващия миг вече се катерихме по ръба зад водопада.

— Пещерата „Окованата жена“ — тихо рече Маргарет. Невероятно. Даяна, как изобщо си изкачила тази пътека през нощта с родилни болки?

— Не знаех къде другаде да се скрия. Спектър ми спечели малко време като нападна Еди. И онзи падна в езерото. Но следващото нещо, което си спомням, е че Еди се изкатерваше по брега и все още държеше оръжието. Така, че ние със Спектър се отправихме към пещерата.

— Татко каза, че Спектър ще получава пържола всяка съботна вечер до края на живота си.

— Спектър няма да го забрави, сигурна съм. — Даяна се облегна на възглавниците. — Хайде, разказвай нататък. Колби сигурно няма да ми каже нищо. Ще иска да разговаряме само за кърмене и сменяне на пелени.

Маргарет Фулбрук поклати глава и се усмихна кисело.

— Тази сутрин всички в града говорят за Колби Савагар. Както винаги. След това, което направи миналата нощ той се превърна дори в по-голяма легенда, отколкото някога е бил.

— Кажете ми какво толкова е направил снощи. Брандън.

Младият мъж се облегна на таблата на леглото, а очите му светеха от вълнението на спомена.

— Последвах татко нагоре по пътеката. Той държеше прожектор и изглежда знаеше пътя. После се озовахме пред входа на пещерата. От тъмнината чух вик и реших, че си ти. После осъзнах, че е мъж. И тогава Еди Спунър се появи и нападна татко. Крещеше като луд.

— О, Боже — Даяна се задъха.

— Спунър крещеше нещо, че няма да позволи на татко да провали всичко. Беше като обезумял. — Брандън поклати глава при спомена. — Прожекторът изхвърча във въздуха. Аз изтичах да го взема. Когато насочих светлината към татко и Еди, те вече се биеха до устието на пещерата. Помислих си, че всеки момент ще паднат в пропастта. Но в последната секунда татко се претърколи и се отскубна. Еди падна във водопада.

Даяна затаи дъх.

— Мъртъв ли е?

— Да. Късно снощи извадиха тялото му.

— Бедният. — Даяна поклати глава.

— Винаги съм знаела, че Еди Спунър ще свърши зле — отбеляза Маргарет Фулбрук.

— Съвсем се беше побъркал — каза Брандън. — Именно той ти е нагаждал онези номера миналото лято. С изключение на онзи, който Робин устрои. Тази сутрин Хари разказа всичко на ченгетата.

Маргарет прекоси стаята и се загледа в спящото бебе.

— Спунър не можа да понесе мисълта, че Колби Савагар се е върнал в града, и че наистина е постигнал нещо в живота си. Еди ненавиждаше всичко около Колби, включително и фактът, че излиза с теб. Миналото лято не му достигна кураж да нападне Колби открито. Затова насочи злобата си срещу теб.

— Хари е бил достатъчно умен да разбере, че може да се възползва от ненавистта на Спунър — рече Брандън.