Читать «Споделен сън» онлайн - страница 94

— И всичко това за нищо — отбеляза Маргарет с тъжен глас. — Вярно е, че промених завещанието си, но никога не съм променяла сумата пари, които имах намерение да оставя на Хари. Той просто си е въобразил. Това, което е останало от парите на Фулбрук, и честно казано то не е много, остава за болницата. Просто отделих малка сума и за Брандън. И така е правилно. Големите пари развалят младия човек.

Даяна понечи да зададе още един въпрос, но преди да каже каквото и да е, на вратата се появи Колби, отрупан с пакети.

— Какво става тук? — попита той. — Казах ви, че не искам да я изморявате.

— Само й разказвах за случилото се снощи, татко. — Брандън пое няколко пакета от баща си. — Какво има вътре?

— Пелени, употребявана детска седалка за кола от Брайън Макдоналд и някои дреболии, които ще ни трябват за пътуването към Портланд — обясни Колби между другото. Той не свали поглед от Даяна, докато не се доближи до леглото й не взе ръката й. — Как се чувстваш, скъпа?

— Малко неразположена, но иначе чудесно. — Тя го погледна, а в очите й бликаше цялата й любов към него. — Благодарение на теб.

Колби се усмихна.

— Не знам за какво говориш. Ти и сама се справяше. Ти и твоето куче. — Той извади нещо от джоба си и й го показа. — Запазих това като сувенир.

— Какво е това? — Маргарет Фулбрук се намръщи като видя кожената каишка в ръцете на Колби.

— Най-новата техника за контролиране на родилните мъки на амазонките — обясни Колби. — Забелязваш ли отпечатъците от зъби?

— Прилича на кучешки нашийник! — възкликна Маргарет.

— Точно така — обясни Брандън зад нея. — Даяна го държеше между зъбите си, за да не крещи.

— Страхувах се, че Еди ще ме чуе и ще намери входа към скритата пещера — рече Даяна.

— Боже Господи. — Маргарет Фулбрук се усмихна. — Явно Колби няма да е единствената знаменитост в околността, Даяна.

— Тъкмо това винаги съм искала да бъда — промърмори Даяна. — Легенда в днешно време. Но честно ще ви кажа, че ако трябва да го направя отново, първо ще се уверя сто процента, че го правя, както се полага: в болница, с цялата най-модерна медицинска апаратура. С обезболяващи. Много обезболяващи. Съдбата на амазонка не е за мен.

Но докато изричаше думите, тя знаеше, че го беше направила, както се полага, и когато срещна погледа на Колби, й беше ясно, че той я разбра. Когато миналата нощ той я изнесе от пещерата, тя осъзна, че нещо в малкото, скрито помещение се беше променило. Някакво усещане за спокойствие се беше появило.

Колби стисна ръката й в своята.

— Обичам те — каза той въпреки присъствието на останалите в стаята.

— Упражненията водят до добри резултати — прошепна Даяна.

Епилог

Мъжът стоеше на прага на пещерата. Зад гърба му водните потоци се спускаха с грохот в бездната. Пристъпи напред към вътрешността, привлечен от гласът, който го зовеше.

Пристъпи още няколко метра напред и я видя. Тя го чакаше. Усмихна му се с очи изпълнени с любов. В ръцете си държеше голо бебе. Сърцето му преля от щастие. Знаеше, че от този момент нататък те ще са свободни. Тя бе разкъсала веригите, с които в дръзкия си гняв, той я беше оковал. Сега обаче протегна ръка.