Читать «Споделен сън» онлайн - страница 90

Даяна вдигна фенера и насочи светлината към водата. Отначало не успя да види нищо в бялата пяна, но в следващия момент забеляза онова, което и Спектър беше видял.

Еди Спунър бавно плуваше към брега на езерото. Движенията му бяха затруднени от падащата около него вода. В ръката си държеше нещо. Пистолета.

Можеха ли да стрелят оръжията, след като се намокрят? Даяна нямаше никаква представа, но си спомни, че беше гледала във филмите как героите се измъкват от водата и засипват лошите момчета с канонада от изстрели.

Нямаше почти никакъв шанс Спектър да не нападне втори път Еди. Но Еди щеше да е подготвен този път.

Единственото безопасно място беше скритата пещера.

Даяна не се поколеба. Не знаеше дали може да се изкачи по пътеката към входа на пещерата, но знаеше също, че няма друг избор.

— Спектър. Насам. След мен.

Кучето неохотно извърна поглед от Еди Спунър и тръгна след нея. С фенер в ръка Даяна започна да се катери по пътеката зад водопада.

Този път нямаше дъждобран и щеше да се намокри до кости, а нощта беше толкова студена.

Но в скритата пещера е топло.

— Къде си мислиш, че отиваш, кучко такава? Върни се.

Еди понечи да се изкатери на брега на езерото, като тъмна заплашителна сянка от недрата. Той се движеше бавно и някак странно. Даяна се успокояваше, че сигурно той не я вижда добре. Влезеше ли в сенките зад водопада, щеше да изчезне от полезрението му.

Тя изключи фенера, докато вървеше зад водопада. Спектър я следваше по петите. Затвори очи и извика отново при следващия пристъп на болка. Ревът на водата заглуши стенанието й. Нямаше да издържи на крака още дълго. Сигурно вече беше в предродилна треска, както се изразяват в книгите.

Спектър изведнъж изскочи напред, сякаш знаеше пътя и искаше да я води към нейното безопасно място.

Изкачването нагоре по пътеката беше най-дългата битка в живота на Даяна. Водеше я единствено примитивният й женски инстинкт. Сега единственото нещо, което имаше значение, беше да се добере до безопасно място, където да роди.

Скоро тя се облегна на Спектър, и впи пръсти в козината му. Той трябваше да я влачи последните няколко крачки. Тя знаеше, че нямаше да се справи без него.

Най-после стигнаха входа на пещерата. Даяна се спря, дишайки тежко. Тя не посмя да включи фенера, за да види дали Еди я преследваше по пътеката. Предполагаше, че е така.

Влезе в тъмната пещера и включи фенера, за да приготви всичко.

— Ей там, Спектър.

Кучето вече душеше пода на пещерата. Насочи се към входа на скритото вътрешно помещение, като че ли и той усещаше, че там е безопасно.

Неистова болка разтърси Даяна, когато влизаше в малкото помещение. Тя изпусна фенера и падна на колене. Внезапно я обля успокоителната топлина на езерото. Тя запълзя навътре на ръце и колене. Вече нямаше сили да се надигне на крака.

Тогава на светлината на фенера видя, че Спектър обръща глава към входа на пещерата и разбра, че Еди Спунър без съмнение я следваше.