Читать «Фаетон» онлайн - страница 79

Ето, видя ги и тях — същите, с които вече се бе срещал, накацали по някакви етажерки, един до друг, един над друг.

И най-чудното — сред тях зърна туан Пеев и туан Садикин!

Какво търсеха тук? И те ли също така бяха зли духове?

Май че не бяха.

Приличаха на пленници. Духовете ги бяха хванали за ръцете, за дрехите и ги държаха здраво.

Толкова!

Повече не свари да види.

Водата го отвлече надолу.

Значи… Значи, туан Пеев се намираше в беда. Туан Пеев бе спасил Пангу, а никой даяк не остава длъжник. Пангу трябваше да помогне на своя спасител!

Но как?

Така безпомощен! Без гребло, без друго оръжие освен мандоуто, затъкнато в пояса му.

Загреба с длани.

Но могат ли дланите да заменят веслото?

Тогава съгледа зеления остров — останал незалят от наводнението хълм.

Додето прецени, и лодката му се омота в мрежата на лианите. Пазейки се от бодлите и парливите власинки, от облепилите ги кърлежи и пиявици, той я примъкна навътре, докато носът и опря в сушата.

В тоя миг лангурът подскочи като пружина и се метна на първото дърво. Спря едва когато достигна върха му.

Пангу върза прауто и стъпи на брега.

Личеше си колко бързо се оттича водата назад, като наслагаше по доскоро залетите клони корица от тиня и кичури наскубани треви.

Още щом прекрачи, отвред запълзяха към него легиони пиявици.

Той неволно се дръпна, подпря се в дървесния ствол. Но мигновено отскочи и от него. Стволът се срина върху мястото, където бе стоял, превърнат на купчина стърготини. Значи — прояден от термити.

Няма що, върнал се обратно в лодката, човекът почна оттам да разучава местността, където бе попаднал. Главно — да открие клон, който може да се пригоди за весло.

Я да види тоя!

Но не! На него колония зелени мравки си шиеше гнездо от листа. Изглежда, водата бе отнесла старото.

На съседния пък бе издуло като гърненце стъблото си растение-готованец. И него не го биваше — тия гърненца бяха също така мравуняци с опасно жилещо население.

Пангу се заслуша. Освен това взеха да му се мяркат и силуетите на всевъзможни животни по земята и по клоните.

Това, разбира се, не беше остров, а върхът на възвишение, където се бяха изтегляли пред настъпващата стихия сухоземните обитатели. Бяха се изтегляли, изтегляли и накрая се бяха оказали, току-речи, опрени един в друг. Тревопасни и хищници, еднакво уплашени от бедствието, укротени, забравили враждите и глада си.

Ето един слон! Ето бивол! Там два носорога!

А на ниския клон се бе сгушила, кротка като домашно коте, пъстра пантера редом с огромен питон и необичайно замълчала дългоноса маймуна. По-нагоре се виждаха гибони, макаки, фазани, кожокрили и какво ли не. Като замръзнал стоеше опулен лори. До него също така вцепенен — и един тупаи. Просто да не повярваш, че това неукротимо пъргаво животинче може да изтрае толкова време в бездействие.

Всички — сякаш омагьосани, примирени от общата заплаха.

Под хоризонталния клон на банана, подпрян от цяла колонада враснали в земята и надебелели, превърнали се в нови стъбла въздушни корени, висяха три огромни полукръгли пчелни пити. На открито, без кошер, без хралупа, наглед съвсем леко достъпни.