Читать «Фаетон» онлайн - страница 66

Пангу отклони и своята лодка, и лодките на другарите си към отсрещния бряг — хем той да не види туан Пеев, хем туан Пеев да не види него.

Отмина незабелязан.

Белите може да се преборват с духовете, но даяките не могат. Даяките се пазят от духовете.

И отново зелената стряха на джунглата нависна над главата му.

На малка поляна до самия бряг няколко гибона, изглежда, от по-младите, явно си играеха, а не търсеха храна. Ту един, ту друг закриваше очи с длани и на два крака, опипом почваше да гони другарите си, които пък опитваха да се скрият от него, също на два крака, какъвто им е обичаят, когато ходят по земята, с вдигнати нагоре дълги ръце, с които пазят равновесие да не паднат.

В гребане, с провиквания лодкарите продължиха разговора. И Пангу научи за много събития, които се бяха случили в селото в негово отсъствие. Най го разтревожи вестта, че брат му, бащата на Аби, е пострадал на лов. Раненият глиган се метнал отгоре му и разпрал с глигите си крака му. Ей затова вместо него, тръгнал да дири чичо си Аби. Не било опасно. Раната почти зараснала и той опитвал да пристъпва, като се подпирал на окастрен клон. Първите дни както обикновено имало загнояване, но дукунът поставил пиявици и те изсмукали до капка гнойта.

По един фикусов клон, нависнал до сред реката, притичаха някакви животни.

Макак, подгонен от мраморна котка.

Котка по име, а всъщност един дребен леопард. Опасен хищник за дребните горски обитатели: птици, тупаи, прилепи, летящи, жаби и гущери.

Изглежда, доста бе прегладняла, за да нападне маймуна.

За жертвата нямаше изход, клонът свършваше.

И когато звярът вече протягаше нокти да ги впие в тялото му, макакът скочи. Скочи от височина поне десет човешки боя и точно тъй, както Пангу бе гледал на кино скокове от кула в плувен басейн, полетя надолу с главата, цопна в реката и изчезна.

Удави ли се?

Даяките знаеха, че няма да се удави. Макакът е отличен гмуркач.

Ето, изплува и загреба чевръсто към брега.

Котката предпочете да не го преследва повече. Леопардите отбягват водата. Уплаши се и от височината, и от чудовищата, що се въдят в дълбините.

Врътна се назад.

Така, в разговори, в оглеждане на околността, хората не обърнаха внимание на пъплещите от далечината черни облаци. Не обърнаха внимание и на далечния тътен от приближаващите гръмотевици. Та тук не дъждът е рядкост, не и гръмотевиците. Рядкост е да се задържи време без валежи няколко дни поред, както беше досега.

Горската глъчка утихна. Ни чуруликане, ни крясък на птица, ни бръмчене на пчели и бръмбари, ни писукане на комари. Изчезнаха и пърхащите на двойки пеперуди. Всичко живо гледаше да се подслони на сушина. Ето един орангутан, откършил цял бананов лист, бързаше да си стъкми покрив от него. Ето — и гибоните, и макаките се скупчваха край главните стволове, под най-гъстия листак.

Само жабите бяха полудели от радост. Такова квакане — да оглушееш.

Някой от лодката, където беше Аби, се обади: