Читать «Фаетон» онлайн - страница 57

Останало без управление, неустойчивото прау се завъртя и така, на борд, напреко, се понесе по течението.

Даякът се обърна:

— С ръце, туан! С ръце! Да стигнем брега. Иначе ще се преобърнем. Я камък, я пън, я бързей…

И той самият показа как става това, като загреба с длани водата. Както децата в гумените си лодки.

Още ненадживял ужаса от несполучливото покушение на крокодила, биологът се поколеба дали отново да натопи китките си във водата. Ами ако онова страшилище пак се покаже?

— Греби, туан! — подкани го водачът. — Другото е по-страшно!

Успял вече да се овладее, Пеев размаха като него ръцете си.

Съвсем бавно, почти неусетно лодката почна да приближава брега. Но нали приближаваше, нали се движеше?

Колко ли време беше изминало така, в това непривично гребане и в очакване всеки миг озъбените челюсти да се вкопчат в китката му и да го измъкнат извън борда, да го завлекат в зелената ужасяваща бездна!

Най-сетне носът на прауто зари в крайречната тиня. Двамата скочиха в плитчината, вързаха го за един изпъкнал корен.

— Сега аз ще издялам ново весло — рече Пангу. — А туан Пеев нека си помисли какво ще прави после. Само че без мен!

И се залови да търси подходящо дърво. Но земните пиявици мигом облепиха босите му нозе.

Тогава той се огледа и като откри това, което търсеше, сряза ластара на провисналата лиана. После с избликналия сок натри краката си. Кръвопийките мигом се отпуснаха на земята. И повече не го закачиха.

При техния вид Пеев се върна в лодката.

Какво да прави?

Не можа да измисли нищо.

И включи радиоприемника си. Слушайки музика, можеше да му хрумне нещо по-свястно.

А какво по-свястно? Или да убеди Пангу, или да се върне назад, да дири нови водачи? А време вече не му оставаше и парите привършваше. Отчет трябваше да дава после.

Музиката прекъсна. Започна предаването на новините.

Пеев вече се тъкмеше да завърти на друга станция, когато чу нещо, което го накара да се откаже от намерението си.

Самият тон на диктора издаваше важността на съобщението:

„Предполагаме, че на слушателите е добре известен случаят с падналия преди четиридесет дни болид в непосредствена близост с брега.

Тогава мнозина бяха успели да видят огненото тяло, спуснало се косо от изток на запад и потънало сред вълните.

Такива явления не са редки. Почти всяка вечер могат да се наблюдават тъй наречените «падащи звезди» — метеори, които изгарят още в йоносферата, без да достигнат земната повърхност. По-едрите от тях успяват да преминат атмосферата и да паднат на земята. Това са метеоритите или болидите. От големината зависят и последиците им. Едни не причиняват никакви видими щети и от тях учените съдят за състава на тия гости от Космоса. Понякога обаче, за щастие съвсем рядко, ни спохождат и тела с огромни размери, които предизвикват сериозни изменения по земната повърхност. Такъв, допускат, е бил Тунгуският метеорит в СССР и другият, който с взривяването си е образувал Аризонския кратер в САЩ. Също кратерът Нгоро-Нгоро в Африка и много други. Подобен е и произходът на кратерите върху Луната.