Читать «Фаетон» онлайн - страница 40

Джалонг опита да го успокои:

— Такъв е той, туан Пеев. Не е в ред. Като бантенг единак. Все страни от хората.

Друг добави:

— Сигурен съм, че ще стане орангутан. И те като него някога били хора. Ама не искали да живеят с другите. И ето!

Трети:

— Пък как лъже! Затуй ще си получи заслуженото на оня свят. Духът му ще бъде зазидан завинаги в пещера. Всеки, който върши неправда, там получава възмездие. Крадецът например вечно ще носи на глава това, което е обсебил. И колкото е по-голямо, толкова ще му бъде по-тежко.

Българинът с труд съчини на индонезийски въпроса си:

— А добрите хора? Какво става с тях след смъртта?

Джалонг отвърна:

— Отиват в Щастливата страна, където глиганите никога не се свършват. И ловуват, ловуват. И ядат печено свинско.

Това бяха някакви своеобразни представи за Рая и Ада.

Пеев отново запита:

— Вие християни ли сте?

Джалонг се засмя:

— Ами! Тая вяра не разрешава да си сменяме лесно жените.

— Тогава мюсюлмани?

— Още по-лошо! Те пък не ядат свинско и не пият вино.

Друг се намеси:

— Най-добра си е нашата вяра. Няма защо да търсим богове на небето и да им се кланяме. Стигат ни духовете около нас: речни, горски, буреносни, гръмотевични. Ние си ги знаем, те си ни знаят. Свикнали сме едни с други и се оправяме някак си. Имаме си и дукуни-магьосници, които ни вардят от лошите магии и викат на помощ добрите сили. И предсказват бъдещето.

— Вие вярвате ли на предсказанията им?

— Че защо не? И Сукарно, някогашният президент, си имал дукун, да предрича само нему.

То се знае, Пеев не беше тук, за да води богословски дискусии.

С приобщаването си към цивилизацията те сами щяха да добият по-правилна представа за нещата: за естествените и свръхестествените.

Внезапно някой се провикна:

— Гледай, туан! Прау! Празно прау!

Наистина насреща им се носеше лодката на Пангу. Тя мина съвсем близо до тях и гребците от десния борд я хванаха с ръце. Задържаха я.

Тогава видяха и понесения от вълните дънер, върху който се бе проснал самият лодкар, вкопчил се в него с ръце и крака, едва смогващ да го закрепи в равновесие, да не се преобърне и отново да го запрати във водата, където го следваше упоритият крокодил.

— Натам! — извика Пеев. — Греби към дънера!

Джалонг възрази:

— Ако се превърти дървото, ще гътне и нашата лодка. А има крокодили…

Биологът вдигна пушката, прицели се малко зад окото на бронираното влечуго. Знаеше, там е уязвимото му място. Но преди да натисне спусъка, то се потопи под повърхността, изчезна от поглед.

Тогава?

Пеев реши начаса. Прехвърли се в прауто на Пангу и загреба към дънера.

Джалонг му подвикна:

— Нека туан да не прави това! Прауто ще се обърне и крокодилът ще изяде туана. А инак дънерът все ще спре някъде, я до брега, я в някоя плитчина, на брод…

Без да го дослуша, Пеев се прилепи към плаващото дърво.

И позна крушенеца.

— Охо, Пангу! — възкликна той. — Веднага, при мен!

Даякът, разбрал подканата, опита да се премести.

И дънерът се превъртя. Както бе предупредил Джалонг, един от клоните му се надигна и отметна прауто.

Двамата, спасител и спасен, се озоваха във водата. И двамата посегнаха към лодката. Въпреки изненадата, съобразиха какво предстои. Хванаха се за двата й борда. И така, докато Пангу се прехвърляше вътре, Пеев я придържаше да не се катурне пак.