Читать «Преместването на Марс» онлайн - страница 323
Грег Беър
От израсналото стъбло, високо пет метра и широко два в основата, бяха избуяли четири ветрилообразни листа, които се простираха свободно под ярката светлина на новото слънце. В сянката на най-голямото стъбло се криеше прозрачно-зелена сфера с големината на диня. Знаех какво беше това, преди Шовински да ми каже. След време плодът щеше да наедрее и да изиграе ролята на един от многото резервоари за акведуктите. Сякаш преди цяла вечност Чарлз ме бе насочвал към такава погребана и вкаменена сфера. Знаех, че един ден, когато се почувства готов, той ще види тези неща.
Прекарахме няколко часа на открито и дори видяхме падането на няколко снежинки. Кафявите стебла изведнъж ме направиха изключително щастлива и аз им се радвах като малко дете и се опитвах да изживея момента и заради Иля.
Когато се върнахме в незасегнатите тунели, угрижените помощник-лаборанти ни казаха, че са пристигнали десетки совалки от Амазония. Интуицията на Денди проговори и той бързо ме поведе към нашата совалка, но беше твърде късно. Озовахме се сред непробиваема стена от добре въоръжени граждани.
За самоволната гражданска организация възмущението на Шовински беше без значение. Беше дошло тяхното време. Арестуваха ме и ме обвиниха в десетки престъпления, най-тежкото от които беше предателство. На Денди и Леандър завързаха ръцете към краката като на агнета преди заколение. Мрачната тълпа, съставена само от мъже, ме подложи на по-малко унижение, като завърза само ръцете ми с въже.
Бях преживявала това и по-рано.
Така беше погребана Федерална република Марс.
Това е краят на моя разказ и аз ще спра дотук. Всичко написано се отнася за преместването на Марс, за причините и начините и за моята роля в този процес. Това, което ще последва, бързо ще забравя.
Всички надценяват написаното в затвора.
Не искам прошка, нито дори честен процес. Мога да кажа, че се чувствам възнаградена. Моля само за милостиво отношение към Чарлз Франклин и към всички останали арестувани Олимпийци.
Благодарение на тях Марс продължава да съществува и предполагаемите правителства могат да продължават да се борят, да спорят и да обвиняват.
Когато ми прочетат присъдата и започне изпълнението на наказанието, ще си мисля само за стеблото, листото и зелената блестяща сфера. Ще се раждат деца, които няма да помнят старото слънце. За тях, както и за тези, които се надявам и се моля да прочетат тази история, роден дом ще бъдат новите ярки и цветни небеса.
Виждам те как играеш в сянката на мостовете на стария Марс след стотици, хиляди години, а кожата ти не е скрита от въздуха. За теб няма да съществуват време, разстояние и ограничения. Няма да съществува нищо друго, освен собствената ти воля.
Бъди по-мъдър от дедите си. Ще трябва да бъдеш, защото ще имаш власт да вземаш решения.
Послеслов
За мен беше чест да редактирам това ново издание на мемоарите на Касея Мейджъмдар. Дори и днес нейният живот и действията й провокират доста противоречиви мнения. Вижте например скорошните опити на Защитниците на Старата система да наложат свои собствени бележки и коментари на „Преместването на Марс“. Вярно, че тези опити се провалиха… само че това е просто частен случай на едва сдържания гняв на повечето марсианци.
