Читать «Пазители» онлайн - страница 286

Отново умълчан, той я гледа напрегнато повече от минута, още една вечност. Почувства неговия леден, зелен поглед върху себе си тъй осезателно, както би почувствала докосването на студена ръка.

— Не знаеш за какво ти говоря, нали? — попита той.

— Не.

Може би защото я намираше красива, реши да й обясни:

— Само на един човек съм казвал преди и той се надсмя над мене. Името му беше Дани Слович и двамата работехме за Нюйоркската фамилия Карамаца, най-голямата от петте фамилии на Мафията. Малко усилие за мускулите, от време на време убивахме хора, които трябваше да бъдат убити.

На Нора й прилоша — той не беше просто луд и не просто убиец — той беше луд професионален убиец.

Без да обръща внимание на нейната реакция, премествайки поглед от залетия с вода път към лицето й, той продължи:

— Виждаш ли, вечеряхме в оня ресторант, Дани и аз, поливахме мидите с „Валполичела“ и аз му обясних, че съм определен да живея дълъг живот, защото имам способността да поемам жизнените енергии на тези, които очиствам. Казвам му: „Виж, Дани, хората са като батерии, ходещи батерии, изпълнени с тайнствената енергия, която наричаме живот. Като премахна някого, неговата енергия се превръща в моя енергия и аз ставам по-силен. Като бик съм, Дани.“ викам му: „Погледни ме — приличам ли ти на бик? Трябва да ти приличам, защото притежавам този Дар — способността да попивам енергията на човека.“ А знаеш ли какво казва тоя Дани?

— Какво? — попита тя вцепенено.

— Ами Дани се отнасяше сериозно към хапването, затова не отмести поглед от чинията си, забил лице в храната, докато не сдъвка още няколко миди. После вдига глава, по устните и брадичката му се стича миден сос, и казва: „Да-а, Винс, откъде го научи тоя номер, а? Откъде научи как да попиваш тия жизнени енергии?“ Аз обяснявам: „Ами това е моят Дар.“, а той: „Искаш да кажеш от Бога?“ Трябваше да помисля за това и му казвам: „Знам ли откъде? Това е моят Дар, както Мантъл има дар да прави удари, а Синатра — да пее.“ А Дани: „Обясни ми и това — да предположим, очистиш някой електротехник. След като му попиеш енергиите, ще започнеш ли изведнъж да разбираш от поставяне на инсталации в къщи?“ Не разбрах, че се майтапи. Помислих въпроса за сериозен и му обясних, че поемам жизнените енергии, а не личностите, не всичките неща, които оня знае, само енергията му. И тогава Дани казва: „Значи ако изпразниш пълнителя в някое карнавално чудовище, няма изведнъж да те изпълни желание да късаш със зъби главите на пилета.“ В тоя момент проумях — Дани ме мисли или за пиян, или за глупак, затова си изядох мидите и не споменах повече за Дара си — тогава за последен път казах на някого, а сега ти казвам на тебе.

Сам нарече себе си Винс, значи вече знаеше името му. Но не виждаше каква полза може да има от това, че го знае.

Той разказа своята история без да покаже, че схваща лудостта и черния хумор в нея. Беше жестоко сериозен. Тоя човек нямаше да ги остави живи, освен ако Травис не се справеше с него.