Читать «Полетът на Нощните ястреби» онлайн - страница 6

— Любовта не е като красивите истории от приказките. Бащата на Тад беше порядъчен мъж и двамата си живеехме добре. Бащата на Зейн се отнасяше прилично с майка му, въпреки че като се напиеше, ставаше избухлив. Виж, бракът е преди всичко приемане на доброто и лошото. Майката на Зейн обичаше семейството си и понеже ми беше най-добрата приятелка, бе естествено да прибера Зейн, когато родителите му умряха — Мари погали Ели по рамото. — Както щях да прибера и теб, ако баща ти не бе оцелял.

Родителите на Зейн и майката на Ели бяха загинали при последното нападение на тролите. Кървавата атака бе отнела живота на десетки жители, преди магьосниците от острова да успеят да отблъснат чудовищата.

— Знам, Мари — отвърна момичето. — Ти ми беше като майка през по-голяма част от живота ми. Спомням си майка ми, или поне гласа й и как си тананикаше мелодии, докато готвеше, а аз играех на пода. Помня как ме прегръщаше — за момент очите на Ели се взряха сякаш някъде много далече, след което тя пак се обърна към Мари. — Но в действителност ти си единствената майка, която имам. Баща ми никога не ми е казвал как да се оправям с момчета, освен да стоя по-далеч от тях.

Мари се усмихна и я прегърна.

— И ти си ми като дъщеря.

Двете момчета се върнаха и майката на Тад ги огледа.

— Ще изсъхнете, преди да почнат празненствата. Искам да обещаете, че днес няма да има повече бой.

— Добре, мамо — каза Тад.

— Аха — добави Зейн.

— Защо не отидете на площада? Сигурна съм, че другите младежи вече са там.

— Ами ти, мамо? — попита Зейн. Лицето му издаваше нетърпение да тръгне веднага.

— Ще изчакам Калеб. Трябва да пристигне скоро.

Зейн и Ели се сбогуваха с Мари, но Тад се поколеба. Изглежда, се затрудняваше в избора на думи, но накрая изплю камъчето.

— Мамо, ще се омъжиш ли за Калеб?

— Как пък ти хрумна? — засмя се Мари.

— Ами… за последните два месеца идва тук три пъти и двамата прекарвате доста време заедно.

— Баща му е построил Звезден пристан, ако си спомняш какво съм ти разправяла — тя поклати глава. — Какво те тревожи повече — дали ще го направя, или не?

Момчето сви рамене и изведнъж й се стори почти възмъжал.

— Не знам. Мисля, че Калеб е добър човек, но…

— Не е баща ти.

— Друго имах предвид. Просто… твърде често го няма.

Мари се усмихна кисело.

— Много жени ще ти кажат, че е по-добре, когато мъжете им отсъстват често — сложи ръце на раменете му и го завъртя. — Хайде, бягай. Аз ще дойда след малко.

Тад изтича навън, а Мари огледа къщата. Всичко беше чисто и подредено. Може и да беше бедна, но се грижеше за дома си. Което не бе лесно с две немирни момчета, но пък те обикновено я слушаха.

Провери супата на огнището и прецени, че е готова. Всички жители трябваше да занесат нещо на празненствата по случай жътвата. Супата й беше простичка, но вкусна и се ценеше дори от онези, които имаха по-голямо участие.

Погледна към вратата и за момент се зачуди дали предпочита да види покойния си съпруг, или Калеб. След това изтласка тези мисли и си напомни, че няма смисъл да иска невъзможното. Беше фермерска съпруга и знаеше, че животът рядко дава право на избор. За да оцелее, човек трябва да гледа напред, а не назад.