Читать «Полетът на Нощните ястреби» онлайн - страница 8

Каквито и да бяха причините за дългото му отсъствие, Мари се бе омъжила, бе родила две момчета — едното почина още като бебе — и бе загубила съпруга си, преди Калеб да се появи отново — без предупреждение, на празника на Банапис, преди три години.

Сърцето й подскочи и въпреки че се укоряваше заради глупавите момичешки спомени, тя отиде при него веднага щом разбра за пристигането му.

През онази нощ се отдаде на виното и танците и се забавлява за първи път след смъртта на съпруга си. И след като момчетата си легнаха, заспа в прегръдките на Калеб.

А на следващата сутрин той замина отново.

Оттогава бе свикнала с това — поява без предизвестия и внезапни заминавания. Той не даваше никакви обещания и тя на свой ред не искаше. Но бяха изградили връзка и Мари бе сигурна, че никъде не го чака друга жена. Не знаеше как, но бе сигурна.

— Дълго ли ще останеш?

— Зависи.

— От какво?

— От много неща. Имам съобщение за съвета и може да им трябва време да обмислят отговора. Така че няколко дни, може би дори седмица.

— Можеш ли да кажеш за какво става дума?

Той се усмихна.

— Не. Да речем, поредната наистина важна мисия на баща ми.

— И ти ще се забавиш, за да дойдеш на празника с мен? — тя присви устни в усмивка.

— Един ден не е от значение. Освен това имам някои лични нужди.

— Брей, така ли?

— Да — засмя се той. — Както много добре знаеш.

Вече приближаваха площада. Неколцина души поздравиха Мари.

— Е — подхвърли тя, след като отвърна на поздравите, — ще обсъдим нуждите ти по-късно.

Калеб огледа необичайно голямата тълпа.

— Още хора ли са пристигнали?

— Да. Едно търговско предприятие от Шамата вдигна сграда близо до каменния мост на южния път. Дойдоха три семейства и още неколцина да работят за тях. Това създаде доста грижи на бащата на Ели. Мисля, че затова ще я омъжи за Грейм, момчето на мелничаря Ходовър. Иска да си подсигури договорите за доставка на зърно за Крондор.

— Добра причина за брак, както и всяка друга, ако изключиш любовта.

Мари го погледна, за да разбере дали е сериозен. Понякога Калеб беше прозрачен като дете. Друг път обаче нямаше представа какво си мисли — и за съжаление сега бе един от онези моменти.

Стигнаха редицата изнесени от кръчмата дървени маси и оставиха котела на мястото, което им посочи една от отговарящите за гощавката жени.

— Здравей, Мари, здравей, Калеб — поздрави ги тя с прекалено любезна усмивка.

— Здравей, Теса.

Теса имаше червени бузи като закоравял пияница и усмивката й приличаше на болезнена гримаса.

— Пак си донесла от твоята супа — отбеляза с пренебрежителен тон. Теса беше жената на мелничаря, бъдещата свекърва на Ели. Хваната ръката на Мари и я потупа нежно. — Разбираме, скъпа — тонът й не можеше да е по-покровителствен.

Усмивката на Калеб не се промени, но очите му леко се присвиха.

— Това е за начало — той посочи към огньовете от другата страна на площада. — Онзи вол, който се пече, също е от нас — намигна леко на Мари, така че Теса да не го види. — Както и онзи фургон. Кара две бъчви джуджешка бира от Дорджин и шест каси вино от Рейвънсбърг.