Читать «Полетът на Нощните ястреби» онлайн - страница 4

— Притеснен съм за Магнус и Калеб.

Тя се притисна към гърба му и го прегърна. Кожата му беше студена и влажна.

— Магнус работи усилено с магьосниците от Келеуан, а Калеб утре ще стигне в Звезден пристан. Хайде, ела да те утеша.

— Ти винаги ме утешаваш — отвърна той нежно. Обърна се бавно, без да разваля прегръдката, и я погледна с възхита. Красива, но силна. С високо чело, деликатна брадичка и тъмни пронизващи очи.

— Понякога си мисля, че изобщо не те познавам, любима. Но има моменти, в които те познавам по-добре и от себе си. Сигурен съм, че никой не ме разбира като теб — той я притисна силно за момент. — Какво ще правим?

— Каквото можем, скъпи — прошепна тя в ухото му. — Хайде да си лягаме. Има доста време до зазоряване.

Направи лек жест, всички свещи изгаснаха и помещението отново потъна в мрак. Пъг я последва до леглото и двамата се сгушиха в прегръдките си.

Съзнанието му се връщаше към картините от съня, но той ги избута на заден план. Знаеше какво го тормози. Отново беше изправен пред могъщ противник и трябваше да се бори с неща, които бяха започнали далеч преди раждането му.

„Защо прекарвам живота си в разчистване на чуждите бъркотии?“ Знаеше отговора. Беше се примирил с дарбата си още преди години, а с могъществото идваха отговорностите. Колкото и да се мръщеше, това бе в природата му.

Докато заспиваше, си помисли, че все пак ще е хубаво, ако може да се върне, дори за ден, във времената, когато с Томас бяха две изпълнени с надежди и амбиции момчета, а светът бе много по-просто място.

1

Братя

Момчетата изхвърчаха през вратата.

Кокошките се разбягаха панически — в един момент кротко си чоплеха из двора в търсене на разпиляно зърно и насекоми, а в следващия се разкудкудякаха и се пръснаха във всички посоки, защото двете момчета се въргаляха с ръмжене по улицата.

За случайния минувач момчетата приличаха на кълбо от юмруци, лакти и колене. Ударите им не бяха особено ефективни, защото всеки се стремеше едновременно да изненада съперника си и да се защитава ефективно. В резултат двубоят им наподобяваше безсмислено боричкане, а не сериозен въргал.

Момчетата изглеждаха приблизително на една възраст — около шестнадесетгодишни. Тъмнокосото — носеше кафява туника и кожени панталони — беше малко по-ниско, но с по-широки рамене и вероятно малко по-силно. Тъмнорусото беше със синя туника, малко по-дълги ръце и вероятно беше по-бързо.

Двамата бяха отраснали като братя и като всички братя, бяха готови да влязат в конфликт мигновено. И двамата притежаваха онази груба красота, присъща за дългата работа на открито и не особено богатата трапеза. Не бяха глупави, но точно в този момент не се държаха много умно.

Причината за настоящия конфликт ги последва през вратата и се развика:

— Тад! Зейн! Спрете веднага или няма да отида на празника с нито един от вас.

Предупрежденията на момичето не оказаха влияние и двамата продължиха да се въргалят по земята.

— Той започна, Ели! — изкрещя тъмнокосото момче.

— Не е вярно! — отвърна другото.