Читать «Ловци на соболи и казаци» онлайн - страница 236

Той спря и преглътна последната дума. Този път именно му беше неприятно да се залови за неизменния си израз, заради който току-що бе взет на подбив. Но се беше усетил твърде късно. Двамата вече се кикотеха и само се закикотиха още повече, когато се прекъсна.

Това увеличи гнева му. Започна още повече да ругае.

— Хиляди проклятия! Веднага да млъквате, хлапаци, подли присмехулници! Какво ви скимна да вдигате такава дандания? Искате да привлечете инсманите с крясъците си, та още тая вечер да ви вземат перчемите?

Смехът утихна. Сам изпусна една въздишка.

— Ама истинска мъка си е с вас двамата! Ще ми се да ви бях зарязал в Сибир или да се бяхте пръждосали с Адлерхорстови в Германия. Така щях да съм се рахатясал от вас.

Той се умълча, сякаш изтощен от дългата реч и само погледна предизвикателно смъмрените.

— Хм-м! — изсумтя Дик Стоун.

— Нямаше да е толкоз лошо — рече Уил Паркър.

— Нямаше… нямаше… какво? — удиви се Сам. — Да е толкоз лошо? Навеки там в Сибир?

— No — поясни Уил. — При Адлерхорстови в Германия имах предвид. Не си ли спомняш вече, старий Сам, какво пише в писмото, което Херман ти прати до Ролинс и което ти съвсем наскоро отиде да прибереш от станцията? Този млад Адлерхорст откупил бащиното си имение и го стопанисвал заедно с жена си, която има странното име Закума. Мислиш ли, че при двамата няма да се намери някое свободно местенце, където да можем Дик и аз да се подслоним?

— Не си го въобразявай, скъпи Уил! — изръмжа Сам Хокинс. — С нищо не бихте им били полезни.

— Тогава може би на другия — подметна Дик.

— Да — допълни Уил. — На Мартин фон Адлерхорст! Той също се бил сдобил с едно имение в Германия и хазяйствал там със своята Елми, Гълъбицата на вековната гора. А ако и те не ни искат, бихме намерили подслон при третия Адлерхорст, някогашният казак Номер десет. Той ни е сърдечно благодарен, а и неговата храбра Карпала не по-малко. Те притежавали някаква хубавичка дача, както пише Херман.

— Тъй ли? — кипна сега Сам, който бе оставил Уил Паркър спокойно да си бъбри. — Може би щяхте да опитате и при стария Василкович, който си седи на спокойствие в палата си в Петербург, или пък при оня художник Паул Норман, приятелят на Херман фон Адлерхорст, за когото той ни разказва, че се бил оженил за Чита, Лиза фон Адлерхорст? Или при Борода и Добронич, които се били сродили и сватосали някъде си там из немския изток, след като Алексей, мъжът с руската лютня и чаровницата Мила станали брачен чифт? О, вие, обесници! Бог и целият свят би ви приел, а старият Сам Хокинс… какво би станало с него? Сигурно ще трябва сам да ловува бизоните и гризлите или пък да хваща щурци и комари? А?