Читать «Грешникът» онлайн - страница 16

— Здрасти, Били! Здравей, Нор! Извинявайте, че закъснях — подхвана тя. — Трябваше да напазарувам, а пред касата се беше извила една опашка, не е за разправяне! Все пак взех продуктите за курабийките, Мариса.

„И Денис, и Били още нямат и трийсет години — каза си Стърлинг. — Явно са се оженили младички и макар да са разведени, както личи, са си останали приятели. Но се вижда и че не са настроени на една вълна: тя е облечена строго, а Били е по черни дънки и боти.“

Били Камбъл със сигурност не се вместваше в старата мъдрост, че всеки мъж се жени за майка си. Никой не можеше да обвини Нор Кели, че се облича строго. Днес беше в изумително сако и панталон от бял кашмир, на врата си бе сложила пъстър щампован копринен шал, на ревера й проблясваше бижу, което веднага приковаваше погледа.

— Как са малките? — поинтересува се Нор.

— Тъкмо проходиха — оповести гордо-гордо Дениз. — Когато Рой младши направи първата си стъпка, Рой старши стоя до среднощ, за да слага прегради из къщата.

На Стърлинг му се стори, че Били върти едва забележимо очи. Дениз искаше да се похвали пред бившия си мъж колко й помага Рой. „Готов съм да се обзаложа, че всеки път, когато го види, превъзнася Рой за поредното му постижение.“

Мариса се изправи и прегърна баща си и баба си.

— Приятно прекарване със Сопраните — пожела им тя.

Дениз се изненада.

— Какви Сопрани?

— Шегува се — побърза да каже Нор. — Отиваме да пеем на приема, който братя Баджет дават по случай откриването на старческия дом.

— Те не живееха ли в голямата къща… — подхвана Дениз.

— Да, там живеят — избълва Мариса. — Чувала съм, че си имат вътре в къщата басейн и пътека за боулинг.

— После ще ти разкажем всичко от игла до конец — обеща Били. — Ела да ти облечем якето.

Докато вървяха към гардероба, Стърлинг поизостана, за да разгледа снимките в рамки по стените. На много от тях Нор беше с един или друг посетител на ресторанта. Някои бяха с автографи — вероятно на знаменитости, отсъди той. Имаше и снимки на Нор заедно с оркестър на сцената — беше неотразима. На други пък се виждаше Били с китара и със състав, на трети Нор и Били пееха заедно, на четвърти се виждаха Били и Нор с Мариса.

От по-старите снимки си личеше, че навремето Нор е била кабаретна певица. На някои пееше заедно с някакъв мъж. Отдолу пишеше: „НОР КЕЛИ И БИЛ КАМБЪЛ“. „Очевидно бащата на Били — отсъди Стърлинг. — Какво ли е станало с него и откога тя притежава ресторанта?“ После видя плакат отпреди двайсетина години — беше за празненство по случай Нова година в заведението на Нор и той разбра, че жената отдавна се занимава с ресторантьорство.

Мариса целуна за довиждане Били и Нор и си тръгна. Макар и да знаеше, че момиченцето не го вижда, Стърлинг се почувства изоставен и разочарован, задето то не е усетило присъствието му и може би не му е „дало лапа“.

„Я не ставай за смях“ — скастри се той. Но след като видя Мариса заедно с Били, се замисли за детето, което е могъл да има, ако те с Ани се бяха оженили.

Били и Нор се разбраха да тръгнат след петнайсет минути и хукнаха да се преобличат. Колкото да убие времето, Стърлинг отиде на бара, където един самотен клиент си бъбреше с бармана. Разположи се на близкия стол. „Ако още бях жив — помисли си, — щях да си поръчам едно уиски. Догодина Мариса ще ме попита дали някога огладнявам или ожаднявам. Всъщност не ми се пие и яде — даде си сметка Стърлинг, — въпреки че, изляза ли навън, ми става студено, а ако се кача на кола с две бебешки седалки, ми е тясно. Както би се изразила Мариса, «Ама че работа!»“