Читать «Грешникът» онлайн - страница 15

„Били Камбъл — помисли Стърлинг. — Красив е като киноактьор. Защо ли не изглеждах така, докато бях жив! Е, всъщност и аз не мога да се оплача!“

Нор вдигна глава.

— Идвам, идвам, Риса!

Момиченцето явно не виждаше Стърлинг. „Ами да! — рече си той. — Писано ни е да срещнем чак догодина.“

Отиде при масата и седна точно срещу Мариса. „Колко различна е!“, помисли разнежен.

Двамата с баща й приключваха с обяда. Върху чинията на детето имаше препечена филийка със сирене. „И аз не ги обичах тия филийки“, спомни си Стърлинг.

— Тате, много те моля, не може ли и аз да дойда с теб на празника? — попита Мариса, както си играеше със сламката в чашата с безалкохолно. — Много обичам да ви слушам как пеете с баба. Обещавам, ще слушам.

— Ти винаги слушаш, Риса — рече Били и я подръпна за косата. — Но празникът не е за деца, наистина.

— Искам да видя какво има вътре в голямата къща.

— Много хора искат — прошепна Били и вдигна вежда. — Слушай, в навечерието на Нова година ще идем в „Рейдио Сити“. Там е много по-забавно, повярвай.

— В училище едно дете каза, че собствениците на къщата били като ония типове от „Сопрани“.

Били прихна.

— Още една причина да не те водя, моето момиче.

„Какви ли са тия Сопрани?“, учуди се Стърлинг.

Нор Кели седна на стола до Мариса.

— Не забравяй, че другата ти баба ще дойде у вас за вечеря. Нали искаше да я видиш?

— Тя ще остане три дни. Мога да я видя и утре. Не искам да пропускам възможността да ви чуя как пеете.

Очите на Били светнаха.

— Малка си ми още, за да ми ставаш купонджийка.

„Купонджийка ли? Колко много нови думи!“, помисли Стърлинг.

— Всички, татко, харесват новото ти парче. Ще се прочуеш, така да знаеш!

— На всяка цена ще се прочуе, Риса — потвърди баба й.

„Чак сега виждам защо на Мариса й е толкова мъчно за баща й и за Нор-Нор — каза си Стърлинг. С тях е в стихията си.“ Нор Кели и Били Камбъл вече му бяха симпатични. Веднага си личеше, че са майка и син и че Мариса е наследила тъкмо от тях сините очи, светлата кожа и красотата. Нор и Били имаха вроденото обаяние на артиста, Мариса също вече даваше признаци, че притежава това качество.

Ресторантът малко по малко се опразваше, хората поспираха да се сбогуват.

— Ще се видим на Нова година — казваха мнозина. — За нищо на света не бихме пропуснали празненството при теб, Нор.

— На това празненство ще дойда пък! — отсече решително, с вдигнато пръстче Мариса.

— Но до десет часа — склони Били, — после си тръгваш.

— И без номерата от миналата година! Да не вземеш пак да ми се скриеш под барплота — предупреди я през смях Нор. — Понеже стана дума за прибиране, майка ти ще дойде да те вземе всеки момент, пък и ние с баща ти трябва да тръгваме. След час трябва да се явим у Баджетови.

— Ето я и майка ти, Риса — изправи се Били.

Дениз Уорд вървеше през помещението към тях.