Читать «Заложница на съдбата» онлайн - страница 4

Упойващата топлина на опиума притъпи болката и младият мъж най-сетне заспа.

Смръщила лице, лейди Джослин прекоси салона, а диплите на широката пола на костюма й за езда прошумоляха зад нея. Трябваше спешно да сподели тревогите си с любимата си леля, защото само тя би могла дай помогне в тази трудна ситуация.

— Лельо Лора?

Внезапно млъкна, защото леля й не беше сама в салона. За следобедния чай тя бе поканила лейди Кромарти — другата леля на Джослин, която обаче определено не бе сред любимите й лели. Твърде късно бе да се спасява с бягство, затова младата жена потисна въздишката си на огорчение, пристъпи напред и заговори с неискрения тон, на който отдавна бе привикнала:

— Здравей, лельо Елвира. Каква… приятна изненада.

Графинята й отвърна с не по-малко лицемерна усмивка, придружена обаче със заплашително оголване на едрите й зъби.

— Пристигнах в града да напазарувам, казах си, че няма да е зле да се отбия и да ви видя как сте вие двете. Но не мога да остана много дълго. До Чарлтън ме чакат два часа обратен път с каретата.

— Много добре знам колко е пътят до Чарлтън.

Джослин се настани на стола срещу двете възрастни дами.

Мразеше да й напомнят за дома, в който бе прекарала детството си. Обичаше това имение и на времето дори се бе забавлявала да си фантазира как ще се омъжи за братовчед си Уил, който един ден трябваше да наследи титлата. Също като баща й, той беше мил с нея, а тя лесно можеше да му налага волята си и така отново щеше да бъде господарка в Чарлтън. За щастие здравият разум и този път надделя. Уил не беше лош по характер, но тя категорично не го желаеше за съпруг.

Лейди Лора наля чай в още една чаша и я подаде на племенницата си.

— Радвам се, че се върна навреме, за да се присъединиш към нас.

Като офицерска съпруга тя бе станала истински експерт по успокояване на събеседниците в напрегнати ситуации — точно сега тази й способност беше особено полезна — където се появеше лейди Елвира Кромарти, надвисваха буреносни облаци.

След като пое подадената й чаша с чай, Джослин се облегна назад. Надяваше се, че когато навърши четиридесет години, ще остане също така приветлива и чаровна като леля си Лора. И двете бяха наследили характерната за рода Кендъл привлекателност — лешникови очи и кестеняви коси с червеникави отблясъци. Леля й беше благословена с ведър характер, може би заради двадесетгодишния щастлив брачен живот. Благословия, на която Джослин може би никога няма да може да се наслади.

Съвсем друг характер имаше Елвира. Графиня Кромарти, също беше леля на Джослин, но не по кръвно родство, а защото бе съпруга на Уилъби. Въпреки че самата тя не произлизаше от висшите кръгове, бе приела издигането си като доказателство, че наистина има Бог. Дори и в момента, докато опитваше кейка, поднесен към чая, тя не преставаше да оглежда салона със собственически поглед.