Читать «Рицарят на Шалион» онлайн - страница 53

Мълчанието се проточи — никой не събираше смелост да му отговори. Той плъзна поглед по ужасените им лица с растящо объркване.

Най-накрая ди Кабон каза:

— Смятаме, че те е обладал демон. Бил е в мечката, когато тя нападна.

— Мечката умираше — каза Иста. Дори и в собствените й уши гласът й прозвуча странно далечно. — Опитах се да те предупредя.

— Не е вярно, нали? — попита Ферда. Умолително. — Не може да е вярно.

Лицето на Фойкс застина вглъбено, очите му се оцъклиха невиждащо.

— О — отново промълви той. — Да. Заради това… заради него аз…

— Какво? — Ди Кабон се постара гласът му да прозвучи меко, но тревогата си пролича.

— Има нещо… в главата ми. Уплашено е. Свило се е на възел. Сякаш се опитва да се скрие в пещера.

— Хм.

Ставаше ясно, че поне засега Фойкс няма да се превърне в мечка, демон или нещо друго, ако не се броеше дълбокото му объркване. Водачите на групата, подкрепяйки Фойкс, седнаха на земята да погледнат картите. Двама от войниците обсъдиха на тих глас трупа на мечката и решиха, че краставата кожа не си струва дрането — взеха само зъбите и лапите и завлякоха тялото встрани от пътя.

Ферда извади картата на района и я разпъна върху един широк плосък камък. Пръстът му се плъзна по права линия.

— Мисля, че най-бързо ще стигнем до Маради, ако продължим по този път още трийсетина мили, до ей това село. После ще потеглим надолу, право на изток.

Ди Кабон примижа към слънцето, което вече се бе скрило зад планинската верига на запад, макар небето още да светеше в наситено синьо.

— Няма да стигнем там преди падането на нощта.

Иста се осмели да плъзне пръст по картата.

— Ако продължим още малко, ще стигнем до този кръстопът, и оттам до селото на стария светец, което и без това смятахме да посетим. Вече сме запазили храна, фураж и легла там. И ще можем да тръгнем рано сутринта. — И щеше да има здрави стени между тях и други такива мечки. Макар и не между тях и демона — мисъл, която реши да запази за себе си.

Ферда се намръщи.

— Шест допълнителни мили във всяка посока. Повече, ако пак объркаме пътя. — Точно такъв кръстопът им беше коствал едночасово отклонение по-рано същия ден. — Половин ден езда е това. Носим достатъчно храна и фураж за една нощ — можем да подновим запасите си, когато завием на изток. — Поколеба се и каза по-предпазливо: — Тоест, ако сте склонна да изтърпите неудобствата от нощувка на открито, царина. Поне времето, изглежда, ще се запази добро.

Иста се умълча. Планът не й харесваше, но още по-малко й харесваше намекът, че би сложила удобството си над спешната нужда на свой верен офицер. Да раздели групата и да прати най-бързите ездачи напред с Фойкс? Тази идея също не й харесваше.

— Аз… за мен е без значение — каза тя.

— Ще можеш ли да яздиш, как мислиш? — попита Ферда брат си.

Фойкс седеше със смръщени вежди и вглъбен израз, като човек с болки в стомаха.

— Ъ? О, да, разбира се. Задникът ме боли, но това няма нищо общо с… с другото нещо. — Помълча още миг, после добави: — Освен непряко.

Ферда рече с глас на военен, стигнал до окончателно решение: