Читать «Да повярваш на лисица» онлайн - страница 4

С огромно съжаление Кушман отряза малките си черни мустаци, които бе пуснал още като член на Британския фашистки съюз.

Пукотът от стрелба бе застрашително близък. Кушман взе ножа, избърса острието му и се загледа в отражението си в огледалото. Гордееше се със самообладанието и студената си жестокост, и не се поколеба дори за миг. Отвори анатомичната схема, която бе приготвил за последната стъпка в своето преобразяване. С писалка начерта линия върху лицето си от дясното око до брадата, като следваше схемата и внимаваше да не засегне лицевата артерия. Отново взе ножа и, като стисна зъби, заби острието в плътта си. Знаеше, че се нуждае от основателна причина за скритото в превръзки лице. Това бе единственият начин и той дори не трепна.

Ножът бе неочаквано остър. Преди да осъзнае какво прави, Кушман бе разрязал бузата си до кокал. През кърваво червения процеп на раната се видя оголената, белееща се кост и жълтите, покрити с пломби кътници. Кушман изпусна ножа и залитна напред. Кръвта рукна и обля врата му, изгаряща болка изкриви лицето му. Той се вкопчи в бюрото, черна мъглявина го обгърна, сякаш бе дошла смъртта.

Над него избухна граната и парчета мазилка се посипаха на пода.

Взривът го накара да се опомни. С яростно усилие на волята той си възвърна съзнанието. Надигна се с мъка и затърси иглата и конеца. Като в кошмарен сън заши раната. Единствено силната му воля и мисълта за огромната опасност му помогнаха да направи тази операция. С треперещи ръце уви главата си с мръсните превръзки. Беше се упражнявал, докато се научи да слага превръзките машинално, дори без да гледа в огледалото.

От болката в лицето, загубата на кръв и канонадата отвън, нервите му бяха опънати до краен предел, но той не направи нито една грешка.

Заля с бензин огромното тяло на Хирш, скрито наполовина под бюрото, сложи наблизо собствената си униформа и ботушите. Плисна бензин по стените и мебелите. После се изправи пред огледалото и се огледа още веднъж. Сега никой нямаше да разпознае тази мръсна дрипа. Лицето му бе скрито под кървавите превръзки. Мустаците му ги нямаше. Есесовската униформа бе заменена с бойна униформа с цвят каки.

Дейвид Елис бе готов да посрещне освободителите на Белсен. Едуин Кушман, изменникът, щеше да изчезне завинаги в горящата клада.

ПЪРВА ЧАСТ

ПЪРВА ГЛАВА

Съдията Такър започна заключителната си реч на третия ден от процеса. Той се обърна към съдебните заседатели с думите:

— И така, какво каза инспектор Хънт? Бил е полицейски следовател и познавал подсъдимия от 1934 година. Не е говорил лично с него, но е слушал политическите му речи от време на време и твърди, че познава гласа му. Каза също, че на 3 септември 1939 година бил изпратен във Фолкстоун и останал там до 10 декември 1939 година. Той заяви: „След това се върнах в Лондон. Докато бях във Фолкстоун, слушах едно предаване по радиото. Веднага разпознах гласа на подсъдимия…“