Читать «Да повярваш на лисица» онлайн - страница 2

Хирш махна с досада.

— Остави тия приказки за пред съда — каза той. — Имаш по-малко от двайсет минути свобода. Защо не излезеш навън да им се покажеш? Те чакат. Зная, че англичаните идват. Излез. Хайде да видим колко струваш. Сега камшикът ти няма да ги изплаши.

— Не ставай толкова мелодраматичен — рече Кушман, като се приближи. Втренчил поглед в огромното туловище пред него, той приличаше на Давид, който гледа Голиат. — Излез ти, щом си толкова смел.

Хирш потрепери, после отново погледна през прозореца.

Сега беше моментът.

Не Кушман, а страхът и омразата забиха ножа.

Силата им бе толкова неудържима, че едрото тяло на Хирш се сгромоляса като отсечено дърво. Кушман бе избрал една точка между широките плешки. От удара ръката му изтръпна. Свличайки се, Хирш преобърна стола до бюрото. Трясъкът сепна Кушман. Той се дръпна и изтръгна широкото острие на ножа от дебелия слой тлъстини и мускули. Вторачи се в тъмната кръв, която бликаше през срязаната риза.

Огромната маса от плът се надигна. Кушман се премери отново и замахна. Ножът потъна между ребрата. Хирш помръдна, добра се до китката на Кушман, но дебелите му пръсти бяха безсилни.

Хладнокръвен и решителен, Кушман измъкна ножа и го заби отново. Дробовете на Хирш започнаха да изтласкват кръв през раните. Той се гърчеше в последно усилие да докопа Кушман, грамадните му като стволове крака ритаха неистово и тропаха безпомощно по пода. После внезапно замряха, Хирш гледаше свирепо Кушман, а той изправен до него, се изплю в лицето му и подигравателно и победоносно го наблюдаваше как умира.

Далечни изстрели подсетиха Кушман, че няма време за губене. Отиде бързо до вратата и я заключи. После, без да поглежда към Хирш, захвърли есесовската си униформа и застана гол пред огледалото на стената. Не се огледа в него. Твърде добре познаваше крехката си физика, недоразвитите си мускули, тесния си гръден кош и твърдия рус мъх, който покриваше крайниците му. Такова тяло не съответстваше на човек с неговата смелост, проницателност и амбиции. Но въпреки хилавото си тяло умът му работеше отлично. Кушман имаше пълно доверие в будната мисъл, в своята находчивост, далновидност и ловкост. Съчетанието на такъв ум и способности с хилаво тяло изглеждаше нелепо, както би изглеждал скъпоценен камък в пиринчен обков. Той толкова често бе размишлявал за това, че му бе омръзнало. Трябваше да се примири с онова, което природата му бе дала.

В следващите пет напрегнати минути натри ръцете, краката и тялото си с кал и навлече изпокъсаната униформа с цвят каки, като потръпваше от погнуса. Бе я свалил от един гниещ труп и още не можеше да забрави отвратителната операция по отстраняването на дебелите бели ларви от шевовете на дрехата.