Читать «Да повярваш на лисица» онлайн - страница 14

В парка край станцията на метрото „Чаринг Крос“ свиреше оркестър. Музиката беше весела и около естрадата бяха насядали много хора.

Момичето влезе през желязната врата в парка и тръгна бавно по асфалтираната алея. Елис я последва. Помисли, че се кани да седне, но тя продължи покрай естрадата с отпуснати рамене, а ужасната и малка шапка се открояваше като посмешище на яркото слънце. След като се отдалечиха от естрадата тя най-сетне седна. Избра едно от свободните места срещу хотел „Савой“. Седна, с ръце в скута и очи отправени към келнерите, които стояха и чакаха зад прозорците на „Савой“ първите посетители.

Елис се приближи и седна през едно място до момичето. Огледа я изпитателно и остана разочарован. Тя не представляваше нищо особено. Изпитото и бяло лице беше обикновено, кафявата и коса — мръсна и безформена. Очите и бяха хлътнали, с тъмни кръгове около тях. Предположи, че е около двадесетгодишна. Сега, когато я виждаше добре, той с яд се запита с какво бе събудила интереса му. Като се изключи фигурата и, в нея нямаше нищо особено: просто една обикновена продавачка, чиновничка, някаква домашна прислужница, която можеш да видиш по лондонските улици, без дори да е спретната.

Той отмести поглед от нея, огорчен и разочарован. „Все едно — помисли си той, — не трябва да се ядосвам заради жени. Те не ме интересуват“. Въпреки това, подсъзнателно, той все още жадуваше за момиче. Беше самотен през изминалите няколко дни в Лондон. Ако това момиче представляваше нещо, той щеше да говори с нея, да и каже как бе постъпил със стария мошеник, може би щяха да се сприятелят. Но такава, каквато беше в действителност, не си заслужаваше да се занимава с нея.

Момичето поседя известно време. Дори не помръдна. Проследявайки с поглед ранните посетители, които заемаха местата си зад прозорците на „Савой“, тя се наклони напред като наблюдаваше с напрегнато изражение сервирането на храната.

Елис престана да мисли за нея. Той седеше, пушеше и размишляваше, чудеше се какво да прави, как да открие Скрегър. Застоя се, припичайки се на слънце, после реши да се върне в квартирата. Тъкмо се канеше да стане, това, което видя го накара да остане на мястото си.

Добре облечена възрастна жена бе седнала близо до момичето и бе оставила чантичката си. Когато Елис погледна, видя момичето да отваря чантичката. Движенията и бяха ловки и неуловими. Видя я как бъркна вътре и извади няколко лири. Елис не реагира докато наблюдаваше как тя вади парите от чантата. Стоеше там бездейно, с поглед вперен в ръцете и, изцяло погълнат от случилото се и все пак — безразличен.