Читать «Калиакра» онлайн - страница 13

Петър Бобев

Той спря. Пак облиза устни, като не смееше да погледне в очите Кадъ Мустафа.

— Е? — само туй запита беят.

— Това е, беим. И търговията иска мир. При всяка буна, що са подхващали султанските душмани, всичката ми стока ставаше зян. Сетне трябваше да почвам изначало.

Беят виждаше, искрен е Купеца. Виждаше също, че има още нещо за казване.

— Е?

— Нещо не ми харесва в Калиакра, беим!

И като зърна разбуденото внимание в очите на бея, изрече на един дъх болката си:

— Пак ще ни запалят чергите проклетите размирници, боляри разни и болярски измекяри. Виждам, събират се, шушукат. Някакъв божек, дето друг път не съм го виждал, шари от порта на порта, влиза, бави се повечко, отколкото се полага на просяк.

— А къде ходи тоз божек? — запита беят.

— Че къде ли не? И при Боян Кръчмаря, и при Иван Дъба, при болярката Звездена…

Евнух бей потърка с пръсти челото си.

— Нещо повече да ми речеш?

— Засега няма повече.

— Евала, Бальо! Иди си тогава! Ала не забравяй и друг път да ни спохождаш така. Кяр ще имаш, зян няма да имаш. И аз няма да те забравя.

Когато Бальо излезе, евнухът се обърна към Кадъ Мустафа:

— Чу ли? Твоята мирна рая! Пак за донанми се гласи.

Кадъ Мустафа дигна ръка за протест.

— Не го вярвам, беим! Мрази ги тях Бальо Купеца. Затова ги ковлади. Заради алъш-вериша. Не рачат от него да купуват, не рачат чрез него да продават. И мен е кандърдисвал. От него да купуваме сукното и гайтаните за аскера, не от генуездите. Та се докарва. Мен не успя, тебе да склони иска. Затуй…

— Може и тъй да е — рече беят. — Ама ние сме длъжни всичко да проверим. Всичко да чуваме, всичко да виждаме. Ти все за народа говориш, кадъ. Аз пък в народа не вярвам. И да ти кажа още нещо. Мен от болярите не ме е страх.

Насмешливото пламъче в очите му угасна.

— Но от раята, пущината, се боя.

Той се наведе по-ниско.

— Ще ми се да видим колко е вярно онуй, що ни издума Купеца.

— Заповядай, беим! Каквото заповядаш, ще стане.

— Сакън! — дръпна се беят. — Аз нищо няма да заповядвам. Ще заповядваш ти, ти ще си каймакамствуваш. Аз само ще гледам и слушам.

А точно от това най-много се боеше Кадъ Мустафа.