Читать «Търсачи на светове» онлайн - страница 13

Дисковете се завъртяха отново без пускането на нов долар в процепа и отново спряха с тъп звук. И този път символите в прозорчетата бяха еднакви и машината съвсем безгрижно изръси нова вълна от монети.

Лансинг стоеше изумен и леко разтреперан пред това нечувано явление. Такива неща не съществуваха, такива неща като два джакпота подред не можеха да съществуват!

Когато машината изключи и спря смълчана и безжизнена, той постоя за миг, донякъде в очакване, че тя ще се завърти отново и ще му поднесе нов джакпот. С такава машина, рече си той, всичко е възможно — безкрайни бяха чудесата, на които тя бе способна.

Ала тя не повтори направеното до тук и щом се увери в това, той събра монетите от кутията за печалбите и ги пъхна в джобовете на сакото си, сетне падна на четири крака да събере разпиляното по пода. Той вдигна една от монетите към светлината и я разгледа. Нямаше никакво съмнение, че това е злато по простата причина, че монетата беше по-тежка от сребърния долар. Монетата беше добре изработена, гладка и блестяща, тежка и ласкаеща ръката, но не такава, каквато беше виждал преди. От едната страна беше гравиран куб, лежащ върху защрихована плоскост, която вероятно представляваше земята. От другата страна беше изобразено нещо, което приличаше на вретеновидна кула. Това беше всичко. Нямаше думи, нямаше означение на стойността.

Той стана на крака и огледа стаята. Машината, с която беше разговарял, му каза да пусне втория долар в седмия автомат. Мога да го направя, помисли си той. Взаимодействието с петата машина не беше никак лошо, късметът му можеше да продължи и със седмата.

Той тръгна по редицата към седмия автомат. Протегна ръка да пусне втория долар, но след малко я отдръпна. Защо да предизвиквам съдбата, питаше се той. Може би номер пет просто му даде необходимото. Един бог знаеше какво ще стане, ако пусне монета в номер седем. Освен това, мислеше си, ако сега се обърне и си отиде с джобове, натъпкани със злато, той нямаше да знае и вечно щеше да се пита какво би могло да стане. Моментът не е бил лесен, щеше да разсъждава той.

— По дяволите — изрече той гласно и пусна долара. Машината го глътна, чу се тракане и светлина озари скалата. Той дръпна дръжката и шайбите се завъртяха с бясна бързина. Сетне светлината угасна и машината отлетя надалеч. Същото стана и със стаята.