Читать «Търсачи на светове» онлайн - страница 119

— Търсих те навсякъде от мига, когато се върнах при пеещата кула. Намерих мъртвата Сандра и…

— Тя умря преди да тръгна. Щях да остана, но се появи Виещия. Той започна да се приближава до мен, идваше все по-близо. Уплаших се — господи, колко се уплаших! Тръгнах към страноприемницата. Той вървеше по петите ми през цялото време. Знаех, че ще дойдеш в страноприемницата да ме намериш, но стопанката ме изгони. Нямах пари, а тя не ми позволи да остана, тогава ти написах бележка и тръгнах. Виещия не се появи и това беше много добре за мен. После се изгубих.

Той я целуна.

— Сега всичко е наред. Срещнахме се. Вече сме заедно.

— Къде е Юргенс? С теб ли е?

— Той загина. Попадна в Хаоса.

— В Хаоса? Какво е Хаоса, Едуард?

— Ще ти разкажа по-късно. Ще имаме много време. Йоргенсон и Мелиса се върнаха от пътуването на запад, но не дойдоха с мен.

Тя отстъпи крачка назад.

— Едуард!

— Какво има, Мери?

— Мисля, че зная отговора. Той е в куба. Беше в него през цялото време.

— В куба?

— Просто си мислех за него преди известно време, както си вървях по пътя. Ние пропуснахме нещо. Нещо, за което не сме мислили никога. То просто изведнъж ми мина през ума. Даже не съм мислила за това, изведнъж го разбрах.

— Разбрала си го? За бога, Мери!

— Е, не съм съвсем сигурна, но мисля, че съм права. Помниш ли гладките камъни, които открихме, трите каменни плочи, заровени в пясъка? Трябваше да преметем мястото, за да ги намерим. Бяха покрити с пясък.

— Да, спомням си. Вчера картоиграчите седяха на една от тях.

— Картоиграчите ли? Че защо картоиграчите…

— Остави ги! Какво казваш за камъните?

— Ами ако има други камъни? Всеки камък е част от пътеката, която води към куба. Сложени са там, за да може някой да стигне до куба без опасност да го порази това, което служи за защита. Но те са покрити с пясък и пътеките не се виждат.

— Искаш да кажеш…

— Хайде да погледнем — предложи тя. — Можем да насечем клони или храсти и да си направим метли.

— Аз ще мета с метлата — рече Лансинг. — Ти стой настрани.

Тя каза кротко:

— Добре. Ще бъда точно зад теб.

Те отидоха при един храст и отсякоха клоните му.

Когато наближиха пясъчния кръг, тя каза:

— Табелката е съборена. Табелката с предупреждението на руски език. Ти я заби в земята, но сега пак е паднала. Сигурно е покрита с пясък.

— Някой тук здравата се старае да направи мръсно на хората — каза той. — Бележките се губят, табелките падат, пътеките са покрити с пясък. От кои камъни да започнем?

— Мисля, че това не е важно. Ако с едните не стане, ще опитаме с другите.

— Ако има други камъни, ако има пътека. Какво ще правим, когато стигнем до куба?

— Не зная — отговори тя.

Той стъпи на плочата и приклекна внимателно на края й, протегна се напред с клонките от храстите да премете пясъка. Под преметената земя се появи друга плоча. Той откри с метлата още една.

— Права си — каза той. — Има още един камък. Защо не помислихме за това в самото начало?

— Грешка на ума — отговори тя. — Причината е способността за възприемане. Юргенс се осакати, историята с Енорийския свещеник и Бригадния генерал ни уплаши.