Читать «Търсачи на светове» онлайн - страница 107

Той беше уморен и му се спеше, ала след малко отново стана и тръгна покрай реката. Слънцето клонеше на запад, когато стигна страноприемницата.

Общата стая беше празна, тъмна и студена. В камината не гореше огън. Нямаше ги картоиграчите около масата. Лансинг извика, но не получи отговор. Той прекоси стаята и се тръшна на стола пред студеното огнище. Отпусна се на облегалката, изтощен от умора.

След малко кръглоликата жена с карираната престилка излезе от кухнята.

— О! — рече тя. — Пак сте вие.

Той кресна в лицето й:

— Беше ли тук една млада жена? Вчера или онзи ден?

— Да, наистина, тя беше тук.

— А къде е сега?

— Замина тази сутрин. Рано сутринта.

— Забелязахте ли къде отива? В каква посока тръгна?

— Не, не видях, сър. Бях много заета.

— Каза ли ви да предадете нещо? Може би е оставила бележка?

Жената му отговори:

— Мисля, че остави. Аз я запазих. Ще отида да я взема.

Тя се засуети и влезе в кухнята, а Лансинг зачака. След малко се върна с бутилка и чаша, които сложи на масата пред него.

— Не зная какво става — рече тя, — не мога да намеря бележката. Сигурно съм я загубила.

Той скочи на крака и изръмжа срещу нея:

— Как можете да загубите бележката? Бележката, която ви е дадена тази сутрин?

— Не зная как можах да го направя, сър. Изглежда така е станало.

— Е, тогава я потърсете. Гледайте по-внимателно.

— Търсих навсякъде — каза тя. — Няма я там, където я сложих. Няма я никъде.

Лансинг се смали на стола си. Тя наля питие в чашата и му я подаде.

— Ще запаля огън да се сгреете и после ще ви приготвя нещо за ядене — каза му тя. — Сигурно сте гладен.

— Да, гладен съм — изръмжа той.

— Дамата нямаше пари…

— По дяволите — извика Лансинг, — ще платя сметката й. Сигурна ли сте за тая бележка?

— Сигурна съм, сър — отговори тя.

Той седеше на мястото си начумерен, само пиеше и я гледаше как пали огъня.

— Ще останете ли да нощувате? — попита го тя.

— Да, ще остана. Тръгвам рано сутринта. Къде би могла да отиде Мери, питаше се той. Да се върне при пеещата кула и да чака кога ще се появи той? Или през Злата земя е тръгнала към града? Не се е върнала в града, сигурно не се е върнала в града, макар че това беше възможно. Може би се е сетила за нещо в града, което трябва да разгледа по-внимателно, за някоя от особеностите на града, която бяха пропуснали. Сега въпросът беше защо не го е изчакала тук. Тя знаеше със сигурност, че той ще я последва.

Той седеше замислен, като прехвърляше в ума си отново и отново всичко, което бе станало. В момента, когато стопанката му донесе храната, той взе решение. Ще се върне при пеещата кула и ако Мери не е там, ще тръгне отново на път — от кулата към града. Ако не я намери в града, ще се върне към куба. Той помнеше много добре мисълта на Мери, че отговорът е свързан с куба.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА

Минаха няколко часа, откак напусна кулата, когато видя да идват по пътеката другите двама — Мелиса и Йоргенсон. Нямаше и следа от Виещия.