Читать «Търсачи на светове» онлайн - страница 106

— Добре де — попита той Виещия, — какво ще правим сега?

Виещия беше огромен. До рамото беше висок три метра. Той наведе глава, издаде напред муцуна и тръгна бавно към него — първо една бавна крачка, сетне още една. Беше рунтав и заплашителен. Приличаше на разхвърляно легло. И беше голям, господи, много голям! Само един подскок — и щеше да го разкъса!

Лансинг стисна още по-здраво дръжката на ножа, ала не го вдигна. В него не трепна нито един мускул, той само стоеше, впил поглед в приближаващия звяр, който пристъпваше все по-наблизо. Животното протегна муцуната си напред, почти го докосна, после изръмжа.

С усилие на волята Лансинг остана неподвижен. Мислеше си смътно какво щеше да стане, ако беше направил някакво движение. Той дори се учуди, че не го е сторил.

Звярът направи още една крачка. Сега муцуната му беше само на няколко сантиметра от него. Тоя път не се чу ръмжене. Все още стискайки ножа, Лансинг вдигна свободната си ръка и я сложи върху муцуната на животното. Рунтавият звяр изръмжа от удоволствие. Той се приближи още повече и се притисна до гърдите му, като го принуди да отстъпи крачка назад. Лансинг го погали по муцуната, вдигна ръка и го почеса по-нагоре, към ухото. Звярът обърна глава на една страна да стигне по-лесно до ухото му.

Лансинг го подраска по ухото и Виещия задържа главата си неподвижна, докато го чешеха. От гърлото му се чу леко мъркане и животното бутна Лансинг, който отстъпи крачка назад пред възбуденото му напористо движение.

— Стига ти толкова — рече Лансинг. — Не мога да те галя цял ден. Път ме чака.

Големият звяр изръмжа леко срещу него, сякаш бе разбрал. Лансинг направи още една крачка назад и нагази в реката. Сетне неволно ръката му се смъкна от могъщата глава на звяра и след като се обърна, той тръгна да прецапа през реката.

Той продължи да гази. Водата беше ледено студена. Не се обърна, докато не стигна насред реката, където водата стигаше до коленете му. Там той погледна назад. Виещия стоеше отчаян на брега и гледаше към него. Звярът направи крачка напред, пъхна лапа във водата, но веднага я дръпна назад и я тръсна.

Лансинг се засмя и продължи през реката. Когато стигна на сушата, той отново се обърна. Звярът още стоеше на другия бряг. Като видя, че Лансинг спира и поглежда към него, животното направи две крачки във водата, сетне се върна и изтръска водата от себе си.

— Довиждане, приятелю — рече Лансинг.

Той тръгна бързо покрай реката. На по-малко от километър по-надолу той отново хвърли поглед назад. Звярът още не беше преминал реката. Очевидно студената вода не му харесваше.

Лансинг бързаше. Въпреки станалото, каза си той, не е никак зле да увелича разстоянието между мен и Виещия, доколкото е възможно. На такъв звяр не можеше да има особено доверие.

Слънцето залезе, ала той не спря да нощува. Продължи да върви, а на места подтичваше, даже бягаше в желанието си да мине по-голяма част от пътя. Луната, едва минала фазата на пълнолуние, лееше студена бяла светлина върху пущинака. Реката течеше на изток. Призори той спря, запали огън, свари си кафе и приготви нещо за ядене. Нямаше никакви признаци, че Виещия е тук някъде.