Читать «Те вървяха като хора» онлайн - страница 16

— Но той не е казал нищо.

— Какво можеше да каже? Сделката вече беше сключена и „Франклин“ си имаше нов собственик. Сигурно и през ум не му е минавало, че човек може да купи преуспяващ магазин, а после просто да го закрие.

— Да — замислено каза Стария, — изглежда съвсем нелепо.

— Може да е само рекламен трик — обади се Чарли Гъндърсън. — Правят си майтап с хората. Признайте, че около магазина никога не се е вдигал толкова шум, колкото днес.

— „Франклин“ не търси популярност — строго заяви Стария. — Тя не му е необходима.

— След два-три дни ще вдигнат шум до небесата, че магазинът пак се открива — упорито продължаваше Чарли. — Новото ръководство ще обяви, че отстъпва пред обществения натиск за запазване на „Франклин“.

— Не ми се вярва — възразих аз и веднага разбрах, че трябваше да си държа езика зад зъбите. Не разполагах с никакви доводи, говорех по интуиция. Цялата сделка смърдеше на измама. Бях готов да се закълна, че зад нея се крие нещо повече от трик, измислен набързо от някой скучаещ рекламен агент.

Но за щастие те не ме запитаха защо смятам така.

— Паркър — рече Стария, — съвсем ли нямаш идея кой може да се крие зад сделката?

Поклатих глава.

— Бенет не обели нито дума по въпроса. Магазинът бил закупен — сграда, стоки, терен и тъй нататък — от човек или група хора, чиято воля бил дошъл да изрази. Предстояло закриване. Без причина. Нямало планове сградата да се използва за нещо друго.

— Сигурно доста сте го разпитвали.

Кимнах мълчаливо.

— И той не каза нищо?

— Нито дума.

— Странна работа — промърмори Стария. — Адски странна.

— Кой е този Бенет? — запита Чарли. — Какво знаеш за него?

— Нищо. Отказа да съобщи за себе си каквото и да било, освен че е представител на купувача.

— Ти, естествено, си се постарал да изкопчиш нещичко — каза Стария.

— Нямах време. Разполагах само с двайсет минути, за да вмъкна статията в следобедния брой. Гевин разпрати хора да проверят по хотелите.

— Обзалагам се на двайсет долара, че няма да открият и следа от него — заяви Стария.

По физиономията ми навярно пролича колко се изненадах.

— Цялата работа е нелепа — добави Стария, — от началото до края. Сделка като тази ужасно трудно се прикрива. И все пак нямаше слухове, никой не обели нито думица.

— Ако имаше слухове — изтъкнах аз, — Доу щеше да знае. А ако знаеше, щеше да е във „Франклин“ вместо на аерогарата…

— Напълно съм съгласен — кимна Стария. — Доу знае почти всичко за градския бизнес.

— Не забеляза ли нещо по-особено в този Бенет? — запита Чарли. — Нещо, което да ни ориентира поне мъничко…

Поклатих глава. Спомнях си само съвършено плешивото теме и това, че по черепа му лазеше муха, а той изобщо не обръщаше внимание.

— Е, благодаря ти, Паркър — каза Стария. — Предполагам, че си свършил работата както винаги. Бързо и компетентно. Докато имаме в редакцията хора като тебе, Доу и Гевин, няма от какво да се боим.

Побързах да се измъкна преди да се е разчувствал дотолкова, че пак да ми обещае повишение на заплатата. Не понасям сантименталности.