Читать «Те вървяха като хора» онлайн - страница 14

Тук, казах си аз, е концентриран духът на рода Франклин, тук усещаш какво място заема техният магазин в живота на града и какво означава за всички нас. Тук от всяка стена лъха гордост, почтеност, гражданска доблест и стремеж към висок културен стандарт.

— Господа — повтори Брус, — няма защо да увъртам. Случи се нещо, което само преди месец бих сметнал за невъзможно. Ще ви го кажа, а после можете да задавате въпроси…

Той замълча за миг, сякаш се мъчеше да подбере най-точните думи. Лицето му беше пребледняло и безизразно.

После Брус изрече бавно и отчетливо:

— „Франклин“ е продаден.

За няколко секунди всички онемяхме — не от учудване или възмущение, а просто защото не можехме да повярваме. Бихме допуснали най-фантастичните предположения, само не и това. Защото името Франклин — както родът, така и магазинът — заемаше място сред най-уважаваните традиции на града. Да продадеш „Франклин“ беше все едно да продадеш църквата или съдебната палата.

Лицето на Брус Монтгомъри беше застинало като каменна маска и аз се запитах как е намерил сили да изрече тия думи, защото той беше свързан с магазина не по-малко от рода Франклин — а през последните години навярно и повече, тъй като именно той ръководеше търговията, той се грижеше за сделките и прекарваше безсънни нощи над плановете за бъдеща дейност. Правеше го от толкова време, че мнозина вече не помнеха кога е дошъл.

После тишината сякаш избухна и въпросите се посипаха от всички страни едновременно.

Брус вдигна ръка.

— Не се обръщайте към мене — каза той. — Мистър Бенет ще отговори на всички въпроси.

Плешивият мъж за пръв път ни обърна внимание. Той откъсна очи от задната стена и леко кимна.

— Един по един, ако обичате.

— Мистър Бенет — запита някой от дъното на залата, — вие ли сте новият собственик?

— Не, аз съм само негов представител.

— В такъв случай кой е собственикът?

— Не мога да отговоря на този въпрос — каза Бенет.

— Означава ли това, че не знаете кой е собственикът, или…

— Означава, че не мога да отговоря.

— А можете ли да ни съобщите размера на сделката?

— Предполагам, че питате каква сума е била заплатена за магазина.

— Да, точно…

— Това също не подлежи на разгласяване — заяви Бенет.

— Брус — възмутено се обади някой.

Монтгомъри поклати глава.

— Моля ви, обръщайте се към мистър Бенет. Той ще отговаря на всички въпроси.

— Можете ли да изложите накратко намеренията на новия собственик? — запитах аз. — Ще продължи ли търговията както преди? Ще се запази ли досегашният стремеж към високо качество, изгодни кредитни условия и обществена…

— Магазинът ще бъде затворен — равнодушно отвърна Бенет.

— Навярно предвиждате реконструкция и…

— Младежо — отсече Бенет дума по дума, — не се предвижда нищо подобно. Магазинът ще бъде затворен. Повече няма да се отвори. „Франклин“ вече не съществува. С него е свършено.

Зърнах лицето на Брус Монтгомъри. До сетния си час не ще забравя изражението на това лице, пламнало от изненада, потресение и страх.