Читать «Небе и земя» онлайн - страница 164

— Ти направи избора си тази нощ — напомни й Миа. — Имай вяра, че и аз ще направя своя.

— Ти си най-силната.

— Я виж ти! Комплимент ли дочух?

— Би могло да се каже. В областта на магиите ти си най-силна и това, което те очаква, е най-тежко.

— Вече никоя от нас не е сама. — Нел хвана ръката на Миа, а след това и на Рипли. — Три сме.

Рипли подаде ръка на Миа и кръгът се затвори:

— Да. Трите вещици сме ние.

Рипли обеща да направи каквото е необходимо, но това не означаваше, че ще й бъде приятно. Остана край Нел, докато тя успокои Хардинг и му помогна да възвърне силите си, като му предложи супа и чай. Позволи на Миа да превърже порязаната й ръка и остана насаме с Мак едва когато двамата тръгнаха пеша към жълтата къща.

— Можем да натоварим оборудването ти още тази вечер, ако желаеш?

— Ще го взема утре — отвърна той. Не я докосна. Не знаеше защо, но усещаше, че все още не е готова за това.

— Предполагам, че Хардинг все пак ще напише своята книга.

— Може би не точно същата, която беше замислил. Мисля, че Нел одобрява идеята за четиво, което предлага надежда на жертвите на домашно насилие. Но все още не е дошъл на себе си, след като…

— Изгонихме злия дух от него?

— Може и така да се каже. Ще ми отговориш ли на един технически въпрос?

— Стига да мога.

Беше прекрасна нощ — хладна, свежа и ясна. Нямаше причина да се държи заядливо точно сега.

— Как разбра, че кръвта ще го възпре?

— Не знам точно.

— Наследствено познание? — предположи Мак и сви рамене.

— Може би. Ти си специалист в тази област. Магията действа чрез кръвта. Моята — каза и вдигна ръката си — и твоята, макар и малко позамърсена. — Хвърли поглед към него, щом чу смеха му. — Не бих могла да се изразя по-точно — раздразнително промърмори Рипли. — Кръвта е проводник, жертва и много други неща. Тя е живот.

— Няма спор. — Спряха край горичката, където сенките бяха неясни и между черните клони се процеждаше лунна светлина. — Това ли е всичко?

— Съществува връзка. Емоционална, неподвластна на интелекта и логиката и дори на магически заклинания.

— Любов. — Мак замълча за миг. — Защо не изречеш думата?

— Никога не си ме виждал такава — задъхано заговори тя. — Всичко, преживяно преди, е детска игра в сравнение със случилото се тази нощ.

— Беше великолепна. — Рипли отвори широко очи. Щеше да бъде забавно да я изненадва с подобни твърдения през следващите петдесет-шестдесет години. — Нима мислеше, че видяното ще промени чувствата ми към теб?

— Не. Не знам, Мак. Едва устоях на изкушението. Може би съм се втурнала навън с намерението да пожертвам себе си. Не казвай, че това са глупости. Сама го проумях.

— Тогава ще се въздържа.

— Добре. Но колкото повече се отдалечавах от къщата и от всички вас, толкова повече исках кръв. За миг — дори повече от миг — бях готова да грабна това, което ми се предлага. Силата беше невероятна — огромна, изкушаваща, зашеметяваща.