Читать «Уикендът на Остърман» онлайн - страница 9

Именно тази безмълвна нетърпимост, която никога не беше изречена на глас, караше семейство Кардоне, Танър и Тримейн да смятат за необходимо Бърни и Лийла Остърман открито да се появяват в Клуба, винаги, когато им гостуваха. И за шестимата можеше да се каже, че са фанатици.

Беше странно, мислеше си Кардоне, след като затвори телефона и тръгна към малкия гимнастически салон до къщата, беше странно, че семейство Танър ги беше събрало. Джон и Али се бяха запознали със семейство Остърман в Лос Анджелес в началото на кариерата на Танър. Сега Джоу се чудеше дали Джон и Али наистина разбираха връзката на Бърни Остърман с него и с Дик Тримейн — връзка, която не се обсъждаше с външни хора.

В крайна сметка тя обясняваше онзи вид независимост, която всеки човек търсеше, за която всеки притеснен гражданин би се молил. Имаше опасности, рискове, но той и Бети нямаха нищо против. Семейство Тримейн и Остърман също нямаха нищо против. Бяха я обсъждали помежду си, бяха я анализирали, бяха я обмисляли внимателно и бяха стигнали колективно до решението.

Семейство Танър също може би нямаше да има нищо против. Но Джоу, Дик и Бърни бяха единодушни, че първият сигнал трябваше да дойде от самия Джон. Това беше най-важното. Бяха направени достатъчно намеци, но Танър не беше реагирал.

Джоу затвори тежката матирана врата на личния си гимнастически салон, включи парата и се съблече. Сложи долнището на анцуга и откачи горнището от лъскавата закачалка. Усмихна се, забелязвайки избродираните инициали. Само момиче от Честнът Хил можеше да ушие монограм на горнище на анцуг.

Дж. А. К.

Джоузеф Амбруцио Кардоне.

Джузепе Амбруцио Кардионе. Второто от осемте деца от брака на Анджела и Умберто Кардионе, навремето от Сицилия, а впоследствие от Южна Филаделфия. Най-накрая получили гражданство. Американски знамена редом с безброй разкрасени картини на Дева Мария и невинния младенец Христос със сини очи и червени устни.

Джузепе Амбруцио Кардионе израсна едър, невероятно силен млад мъж, почти най-добрият спортист, който гимназията в Южна Филаделфия беше виждала. Беше председател на класа и два пъти го избраха в общоградския ученически съвет.

От многото университети, за които му бяха предложени стипендии, той избра най-престижния, Принстънския, а също така и най-близкия до Филаделфия. Като полузащитник на отбора на университета постигна привидно невъзможното за своята алма матер. Беше избран за най-добрия играч на Америка — първия футболист от Принстън, отличен с тази титла от много години насам.

Няколко благодарни възпитаници на колежа го доведоха на Уолстрийт. Беше съкратил името си на Кардоне, като последната гласна се произнасяше много слабо. От името лъхаше величие. Като Кардозо7. Но никой не се излъга, а и впоследствие името вече нямаше значение за него. Борсата се разрастваше, стигаше се до положението, при което всеки купуваше ценни книжа. В началото той беше просто „свой човек“ за купувачите. Италианско момче, което беше успяло, мъж, който можеше да говори с раждащите се новобогаташи с пари за харчене; можеше да говори по начин, по който ново богаташите, псе още проявяващи безпокойство по отношение на инвестициите, бяха в състояние да разберат. И това трябваше да се случи.