Читать «Уикендът на Остърман» онлайн - страница 7

Алис най-накрая получи спокойствие и щастие. Тя го заслужаваше, господи, тя го заслужаваше!

Танър гледаше жена си. Алис скочи с изпънати пръсти на краката във водата и бързо изплува, за да се увери, че всичко е наред с осемгодишната Жанет, която я беше последвала.

Удивително! След всичките тези години той обичаше жена си повече от всякога.

Спомни си патрулната кола, после пропъди мисълта от съзнанието си. Полицаите просто търсеха усамотено място, където да починат, или да изслушат необезпокоявани мача. Беше чувал, че полицаите правят така в Ню Йорк. А защо не и в Садъл Вали? В Садъл Вали беше далеч по-спокойно.

Навярно Садъл Вали беше най-спокойното място на света, или поне на Джон Танър му изглеждаше така в този неделен следобед.

* * *

Ричард Тримейн изключи единствения телевизор, който гледаше, десет минути след като Джон Танър беше изключил трите телевизора. „Метс“ в крайна сметка бяха спечелили.

Главоболието му беше минало, а заедно с него и раздразнението. Джини беше права, мислеше си той. Просто беше нервен. Нямаше причини да си го изкарва на семейството. Стомахът му вече беше по-добре. Малко храна щеше съвсем да го оправи. Може би щеше да се обади на Джони и Али и да заведе Джини да поплува в басейна им.

Джини непрекъснато го питаше защо нямат собствен басейн. Не беше тайна, че доходите им няколко пъти надвишаваха доходите на семейство Танър. Всеки можеше да го види. Но Тримейн знаеше защо.

Басейнът щеше да бъде излишен символ на благополучие. На четирийсет и четири години това щеше ла бъде прекалено много. Стигаше им, че се бяха преместили в Садъл Вали, когато той беше на трийсет и осем години. Къща за седемдесет и четири хиляди долара на трийсет и осем годишна възраст. Петдесет хиляди долара в брой. Басейнът можеше да почака до четирийсет и петия му рожден ден. Тогава вече щеше да бъде по-нормално да има и басейн.

Разбира се, хората — клиентите — не се замисляха, че беше завършил право в Йейлския университет и беше сред най-добрите във випуска, че беше работил като чиновник в Научното дружество на юристите и беше прекарал три години на най-ниското стъпало в компанията си, преди парите да дойдат при него. Когато обаче дойдоха, дойдоха бързо.

Тримейн излезе във вътрешния двор. Джини и тринайсетгодишната им дъщеря Пеги режеха рози близо до една бяла беседка. Целият му заден двор, почти половин акър, беше засаден и добре поддържан. Навсякъде имаше цветя. За Джини градината беше развлечение, хоби, призвание — след секса, нейната страст. Нищо не можеше да измести секса, помисли си мъжът й и се изхили неволно.

— Ето ме! Нека да ви помогна — извика Тримейн, когато се приближи до жена си и дъщеря си.

— По-добре си — отбеляза Вирджиния и се усмихна.

— Погледни ги, татко! Нали са красиви? — дъщеря му вдигна букет от червени и жълти рози.

— Чудесни са, скъпа.

— Дик, казах ли ти? Бърни и Лийла пристигат следващата седмица. Ще бъдат тук в петък.

— Джони ми спомена… Уикенд на Остьрман. Ще трябва да вляза във форма.