Читать «Неизбежно правосъдие» онлайн - страница 244

Имаше и друга бъркотия. Отляво се надигна шум и дотича войник.

— Сър — докладва на Флорио, — там има цивилен полицай, който водел сенаторка на Щатите…

И преди да довърши, хората се отдръпнаха, колкото Глицки и Лорета Уейджър да стигнат до войниците.

Симз взе радиотелефона и го доближи до ухото си. Кимна, погледна към четвъртия етаж, каза: „Изчакай“ и се завъртя към Ригби.

— Вдигнали са щорите. Моят човек може да ги повали веднага.

Събраха се при фонтанчето в средата на двора — Ригби, Симз, Мохандас и помощниците му, Флорио, Глицки и Лорета Уейджър.

Ригби гледаше невярващо лейтенанта, хванал ръката на сенаторката.

— А ти какво търсиш тук?

— Дойдох да арестувам Ший — заяви Глицки.

— Как пък не! — сопна се Симз. — Мой е.

— Глицки, ти си отстранен. Май не си схванал смисъла на съобщението ми…

На Симз не й пукаше за местните бюрократи и разправиите помежду им. Интересуваше я само мишената — Кевин Ший.

— Какво става?

Фаръл пак надникна.

— Не знам. Събраха се при фонтанчето. Глицки успя да дойде. Довел е Лорета Уейджър.

— Но защо не се качва при нас? А защо ние не слезем при тях?

— Кевин, идеята ти не я бива много. По-добре те да дойдат.

Напевното скандиране секна, поне в предните редици на тълпата. Хората пристъпваха неспокойно, усещаха, че нещо назрява — и решението ей сега ще бъде взето в средата на двора. Мълвата плъзна назад.

Хората чакаха.

Един от униформените полицаи дойде при групата, после побягна, мина през кордона и се скри някъде. Вопълът пак се надигна тук-там, усили се и постепенно замря.

Само Глицки се отдели от другите, тръгна бавно, пъхнал ръце в джобовете и прегърбен. Влезе в блока, мина край федералните агенти и полицаите, край недоволните и любопитни съседи, запълнили фоайето.

Само по стълбището към втория етаж стояха неколцина човека, нагоре беше пусто. Качваше се с равномерна стъпка, плъзгаше длан по парапета. Дванайсет стъпала, завой, пак дванайсет. После стигна до края на оръфаната пътека, натисна звънеца на вратата в дъното.

Отвориха му. Показа им значката си, но не държеше оръжие.

— Как сте, господин Фаръл? Смятате ли да ми предадете своя клиент?

— Наистина ли ще мине гладко? — усъмни се Фаръл, докато го пускаше да влезе.

Глицки наведе глава с увереност, каквато не изпитваше и вдигна и спусна щората на прозореца — знак за чакащите долу.

Кевин и Мелъни стояха прегърнати.

— Готов ли си за това?

Той кимна.

— С теб съм — прошепна тя.

— И аз съм с теб. Каквото и да стане, както и да се обърне. Разбра ли?

— Разбрах.

Фаръл вече водеше Глицки при тях, обсъждаха плана, членове от законите, споразумението. Време беше.

— Кевин Ший — започна Глицки, — арестувам ви по обвинение в убийството на…

73.

Лорета Уейджър стоеше с мегафон в ръка върху стъпалата на фонтанчето, с лице към тълпата.

На Мохандас никак не му хареса (Алиси Тобейн не беше на себе си от яд), но сенаторката надделя с довода, че целта на шествието и без това е била да настояват за задържането на Кевин Ший, нали? Значи Мохандас е постигнал желаното — и целта на шествието. Всички получиха, каквото искаха. И ако не представи Лорета на привържениците си, ако не разсеят някак напрежението, тогава какво? Още един бунт, пак насилие? Кой ще има полза от това?