Читать «Неизбежно правосъдие» онлайн - страница 243

— И сега какво? — попита Кевин.

— Сега се надяваме, че Глицки ще пристигне навреме, със сенаторката.

— Той идва ли? — слиса се Мелъни.

— Така ми каза.

— А после? — пак Кевин.

Оттук ясно чуваха краткото послание на скандиращата тълпа. Никой не млъкваше долу.

— Ами ФБР? — сети се Мелъни. — Мислех, че те…

— Само че — прекъсна я Фаръл, — те действат според предположението си, че ти си въоръжен и опасен, и ако ни потърсят, най-вероятно първо ще чуем изстрелите през вратата…

— Божичко, Уес, много те бива в добрите новини!

— Нищо не си измислям, предавам ти каквото научих. Както знаеш, засяга и мен.

— Какво ще правим? — за трети път попита Кевин.

— Искаш ли да излезеш? — отговори с въпрос Фаръл. — Да застанеш срещу онези хора? Не? Значи ще чакаме.

Флорио стоеше срещу запотен, останал без дъх мъж в пълна полицейска униформа, който му се представи като Дан Ригби, началника на управлението в Сан Франциско. Доближи наредените войници с неколцина униформени полицаи. Флорио махна на своите хора да ги пропуснат в двора.

— Кевин Ший в тази сграда ли е? — Ригби вече подтичваше към входа. — Сигурно ли е? Кой друг е с него? Под наблюдение ли са всички изходи?

Вътре Ригби отиде право при специалната агентка Симз, която тъкмо се бе върнала във фоайето и се канеше да нападне апартамента на четвъртия етаж.

Но това е невъзможно, каза й Ригби. Не и сега. И в никакъв случай без допълнителни подкрепления. Навън анархията се развихря твърде бързо. Ако тя излезе с Кевин Ший и се опита да мине през тълпата, според нея какво ще ги сполети?

Симз се разяри. Как всичко толкова бързо й се изплъзна от ръцете? Има хора на разположение, има заповед — защо ли просто не каже на този местен смотаняк Ригби, че отива да арестува човека, пък каквото ще да става? Но сега, след първия взрив на възмущение, че тя е пропуснала да го уведоми за намеренията си, той се заяде:

— Само ви повтарям, че проблемът е значително по-сериозен, отколкото си представяте. Дяволите ви взели, как ще го изведете оттук, дори да го арестувате безпрепятствено? Ясно ли ви е какво става навън? Между другото, къде точно е Ший? Ще имаме нужда от още хора тук.

Другите агенти от ФБР и полицаите предпазливо се отбягваха из фоайето, вече запълващо се и с живеещи тук хора. Събота сутринта, всички са си вкъщи, ококорили очи от любопитство.

Наложи се Ригби и Симз, овластени да вземат решение, да излязат в двора.

— Тук е — увери го Симз. — Нека аз реша проблема.

Ригби не скланяше.

— Само че тук е моят град. И да не ви харесва, проблемът е и мой. И ставащото там… — посочи над главите над войниците, — … също е мой проблем. Няма да позволя още едно линчуване, само седмица след първото. Но точно това ще се случи, опитаме ли да изведем Кевин Ший.

Симз забеляза нещо.

— Кой е този идиот? Някой се качи върху колата ми!

Ригби се обърна. С мегафон пред устата, Филип Мохандас се опитваше да привлече вниманието на множеството.

— Смъкнете този побъркан! — заповяда Ригби на един полицай. Помоли Флорио: — Поканете го любезно да се присъедини към нас.