Читать «Неизбежно правосъдие» онлайн - страница 230

По-уместно било да вършат всичко по правилата. Ейб пак можел да й предаде Ший, всички заедно да отидат в центъра, да регистрират задържането и да му осигурят безопасност. Самата идея, че нещо лошо може да му се случи в затвора, била чиста лудост. Не се случва често да убият някого в затвора, особено при такова шумно дело. Независимо от това, на Кевин Ший щяла да бъде осигурена специална охрана. Нямало за какво да се тревожи.

Глицки я изчака да свърши и заяви, че новото предложение за нищо не става.

— Но защо?

— Защото господин Фаръл няма да позволи Кевин Ший да попадне в затвора на Сан Франциско, без по-сериозни гаранции за сигурността му.

С това разговорът се изчерпа, ако не се брои последната забележка на Илейн, че Глицки се престаравал и май виждал призраци.

Той внимателно остави слушалката на мястото й. Оставаха пет минути до девет. Обясни на Фаръл смисъла на предложението, който и без това схвана основното, застанал напрегнато зад рамото му.

— Сега какво да правим?

Глицки зарея поглед в стената.

— Не вярвам да сте податлив на внушенията, че трябвало да отведете клиента си в Палатата?

Дори не очакваше отговор. Решението опираше до сблъсък между него и Лорета, както нещо вече му подсказваше. Фаръл понечи да отговори, но Ейб размаха ръка, за да покаже, че въпросът е бил на шега. Обаче следващият беше сериозен:

— Ами ако успея да доведа самата сенаторка?

Вкиснат от отмятането на Илейн, Фаръл тръсна глава.

— Не знам дали тя ще…

— Тя може. Рестън е неин човек. Ще го накара да обещае сигурна защита и междувременно, ще отпъди ФБР, ще съобщи на хората, ще принуди Мохандас де престане с тези призиви „жив или мъртъв“ — Запъна се. — Единствено тя може да помогне.

— Но защо би го направила? Нали току-що ми казахте, че… нали ей сега се обади нейната дъщеря?

— Тя се опитва да опази дъщеря си, работата й. Но сега е друго.

— Лейтенант, тя няма да се съгласи.

Лицето на Глицки беше мрачно.

— Може би ще я склоня. — Стана енергично. — Имате ли пейджър?

— Не, вече нямам.

Глицки дръпна своя от колана на панталона.

— Вземете го. Ако тя се съгласи, ако мога да й предам Ший, ако го защити публично, по-добра гаранция не можете и да си представите.

— Но дори да я убедите, как ще можем…

Глицки посочи пейджъра.

— Ще предам съобщение на този номер. Ако имате възможност, обадете ми се и ми кажете къде сте, къде е Кевин Ший. Стигнете ли при него преди ФБР, омитайте се светкавично, скрийте се на друго място и чакайте пак да ви потърся. Ако ли не… ако федералните ченгета ви следват по петите, обадете се на телефон 911. Важното е да има и други хора. Осигурете си свидетели.

— Какво ще правим, ако Лорета Уейджър просто откаже?

Стигналия до вратата Глицки се обърна.

— Господин адвокат, искате да ви нахвърлям набързо друг план, в случай, че не стигна до вас чрез пейджъра, а всички вие се изплъзнете от федералните?…

— Е, имате ли такъв?

— Не сте го чул от мен, но… плюйте си на петите.

69.

Звънецът на входа — сигурно лимузината я чакаше. Помоли кмета за половин час отсрочка, но явно така му е припарило под краката, че не се е стърпял.