Читать «Неизбежно правосъдие» онлайн - страница 228

— Само това ли искаш?

— Детенце, а какво друго да искам?

— Дори ако е невинен?

— Разбира се. Особено, ако е невинен, но забележи, че в това не вярвам. Мисля, че Ейб е позагубил допира с действителността. Ако ти се обади, накарай го да ми звънне, чу ли? Ще му вкараме ума в главата на това момче.

— Добре, мамо… ще му предам.

— А на твое място, миличка, щях да съм по-предпазлива. За твое добро е. — Лорета поразсъждава още малко за капаните, скрити в отклоненията от установените правила и накрая каза: — Хайде, умната, а аз трябва да се обадя на кмета. Ако от нещо имаш нужда, веднага ще ме потърсиш, нали?

— Добре.

Проклет да си, проклет да си, Ейб Глицки! Дори не знаеш в какво се набъркваш.

— И затова, госпожо сенатор, стигнах до извода, че вие бихте могла да представите нещата най-добре… по повод това недоглеждане, като лично занесете разрешението на господин Мохандас. Нали главната цел на шествието е протестът срещу предполагаемата мудност на градските власти. Струва ми се, че бихте могла да отслабите въздействието…

— Да, Конрад, прав сте. Ако желаете да чуете откровеното ми мнение, на ваше място едва ли вчера щях да издам разрешението. Между нас да си остане, постъпил сте правилно. Но днес, щом шествието все пак ще бъде проведено…

— Мога да ви изпратя лимузина. Шофьорът ще бъде при вас след четвърт час с разрешението.

— Нека да е след половин час, за да изглеждам по-добре по телевизията — засмя се тя съзаклятнически.

— Благодаря ви, госпожо. Не знам как да ви се отблагодаря, но ще запомня помощта ви.

— О, няма нищо, Конрад. Така ще имам повод да кажа две-три думи пред хората, а нали знаете, че за такива моменти живея.

Използва своя гърлен, дълбок смях, изпълнен с насмешка към самата нея.

— И въпреки това…

— Шът, Конрад. Изпратете ми лимузината. До скоро!

68.

Глицки остана при Илейн още половин час, за да обсъдят как да постъпят с Ший, после се обади в отдела и за късмет попадна на Карл Грифин, който би влачил цял километър греда по дълбок пясък, без да попита защо. Имаше намерение след това направо да отиде при Фаръл, но щом влезе в служебната кола, по навик провери и нагласи огледалото, намести седалката, избута я малко назад… и се вцепени.

Минаха цели десет минути, преди да завърти ключа на запалването.

Изчерпалият силите си Фаръл го посрещна, облечен в тъмносин костюм, който му прилягаше добре. Със сресаната назад и вързана на опашка коса почти приличаше на практикуващ адвокат, само да не беше мастиленото петно по долната му устна и брадичката.

В хола навсякъде бяха пръснати хартии, стари кашони, бирени бутилки, кутии от газирана вода, картонени подложки от изядени пици. Фаръл представи на госта кучето си Барт, схвана значението на погледа му и обясни, че чистачката неочаквано се била разболяла.

Глицки внимателно избра къде да стъпи и се настани върху обърнат кашон от кондензирано мляко.