Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 9

— Може би нашият млад приятел ще се съгласи да сподели трапезата ни, преди да го отведете в каютата си, Хендрик? — каза човекът със сивата коса.

— Ще бъде чест за мен — бързо отговори Донал.

Придърпа едно кресло и седна, като вежливо кимна на останалите около масата. Погледът му срещна очите на момичето. Изражението им бе сурово, проблясваха като изумруди в гранит.

НАЕМНИК — II

— Анеа Марлевана — Хендрик Галт започна да представя на Донал сътрапезниците си. — Джентълменът, който ви покани, е принц Уилям от Сета, президент на планетата.

— Оказвате ми голяма чест — смотолеви Донал и се поклони.

— …това е моят адютант Хюго Килиън.

Донал и офицерът от Фрийланд се поздравиха.

— …и Ал-Дер Моунтър от Нептун.

Разплутият в креслото млад човек вяло махна с ръка за поздрав. Черните му очи рязко контрастираха със светлите вежди и почти бялата коса. За миг погледът му се проясни, стана изпитателен и пронизващ, но в следващият момент отново се отпусна назад и се потопи в равнодушна неподвижност.

Галт каза с насмешка:

— Ар-Дел се подготвя за последните си изпити на Нептун. Неговата специалност е социалната динамика.

— Точно така — обади се младежът с нещо средно между въздишка и смях. — Да, да, разбира се, точно така.

Вдигна тежката чаша и заби нос в златистото й съдържание.

— Ар-Дел! — сивокосият Уилям го погледна с лек упрек.

Ар-Дел вдигна изпитото си бледо лице и погледна към принца. Изпусна една от своите въздишки, приличащи на смях, и пак се зае с чашата.

— Успяхте ли да се завербувате вече някъде, Донал? — попита адютантът.

— Вие сте истински дорсаец — с усмивка каза Уилям от другият край на масата. — Винаги готови за действие, нали?

— Ласкаете ме, сър — отговори Донал. — По време на битка винаги има по-голяма възможност за изява, отколкото в гарнизонната служба. При равни други условия, разбира се.

— Вие сте прекалено скромен — отбеляза Уилям.

— Несъмнено — внезапно се обади Анеа. — Удивително скромен.

Уилям отправи въпросителен поглед към момичето.

— Анеа, постарай се да не показваш своето високомерно презрение към този приятен млад мъж. Сигурен съм, че Хендрик и Хюго ще се съгласят с мен.

— О, да, разбира се, че ще се съгласят — отговори Анеа и ги погледна. — Много ясно, че ще се съгласят.

— Какво пък — въздъхна Уилям. — Налага се доста неща да прощаваме на избраниците. Що се отнася до мен, трябва да ви призная, че съм в достатъчна степен мъж и също толкова дивак, за да обожавам битките. А… ето, че обядът пристигна.

На масата се появиха препълнени табли. Имаше за всички, освен за Донал.

— Направете си поръчката сам — каза Уилям.

Донал се наведе над комуникатора и започна да поръчва. През това време останалите хванаха приборите и се заеха с обяда.

— Бащата на Донал съученик ли ви беше? — попита Уилям след първото ястие.

— Беше моят най-близък приятел — отвърна маршалът.

— Така ли? — Уилям внимателно взе с вилицата парченце нежно бяло месо. — В това отношение просто завиждам на дорсайците. Вашата професия ви позволява да поддържате дружески отношения и емоционалният контакт не се смесва с ежедневната дейност. — Той махна с тънката си загоряла ръка. — В областта на търговията не е възможно никакво приятелство.