Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 11

— Ясно — каза маршалът, когато Донал завърши. — Съгласен съм, че постъпката й е глупава. Но защо вие се държахте като последен идиот?

— Аз ли, сър? — искрено се удиви Донал.

— Вие, разбира се, кой друг? — Галт извади лулата от устата си. — Кой сте вие, че си пъхате носа в междупланетните конфликти, след като току-що сте завършил училище? Какво възнамерявате да правите оттук нататък?

— Нищо — отвърна Донал. — Просто исках малко да смекча тази нелепа и опасна ситуация, в която се оказа момичето. Нямах намерение да влизам в конфликт с Уилям. Очевидно е, че той е истински дявол.

При тези думи Галт отвори уста от учудване. Лулата падна и той бе принуден да я хване във въздуха.

— Кой ви каза това?

— Никой. Но нима не е така?

Маршалът остави лулата на масата и стана.

— Така е, но това не е очевидно за деветдесет и девет процента от хората — възрази той. — Как разбрахте вие?

— За всеки човек — обясни Донал — може да се съди по това с какви хора се заобикаля. А този Уилям има свита от спомени и разбити хора.

Галт се наежи.

— Мен ли имате предвид?

— Не, разбира се. Все пак вие сте дорсаец.

Маршалът се отпусна. Усмихна се тъжно, разпали лулата и се замисли.

— Гордостта ви от общият ни произход действа успокояващо. Продължавайте. Значи само по този признак определихте характера на Уилям, така ли?

— О, не, разбира се — отвърна Донал. — Помислете. Избраницата от Кълтис иска да унищожи договора си с него. А инстинктът на избраниците е вроден. Уилям изглежда толкова блестящ, че засенчва и Анеа, и този Моунтър от Нептун, които според мен има повече акъл и от Уилям, и от всички останали.

— И по този блясък вие познахте дявола?

— Не е точно така — търпеливо обясни Донал. — Ако човек има такива интелектуални способности, той е по-склонен към добро или към лошо от другите. Ако клони към злото, той умее добре да го прикрива дори от най-близкото си обкръжение. Но тогава се налага да се прави на добър, особено пред непознати. Ако наистина е добър, тогава не би било нужно да го демонстрира толкова настойчиво.

Галт извади лулата от устата си и тежко въздъхна. Втренчи се в Донал и попита:

— Да не сте роден на Екзотика?

— Не, сър. Майка ми е от Мар, както и майката на майка ми.

— Това умение… — Галт замислено въртеше лулата в дебелите си пръсти. — Това умение… да четете характерите… това от майка ви ли сте го наследили или е ваше постижение?

— Не зная, сър. Струва ми се, че всеки би направил тези изводи, ако помисли малко.

— Обаче болшинството от нас не са способни на това — каза Галт. — Седнете, Донал. Радвам се да ви видя.

Седнаха един срещу друг в креслата. Маршалът отново се зае с лулата.

— Сега слушайте — каза той. — Вие сте най-странният младеж, когото съм срещал. Просто не знам какво да правя. Ако бяхте мой син, щях да ви поставя под карантина, да ви изпратя в къщи и да не ви пускам сред звездите преди да са изминали десет години. — Вдигна нетърпеливо ръка и застави Донал, който вече бе отворил уста, да замълчи. — Да, знам, че вече сте мъж и никой не може да ви направлява против вашата воля. Но начина на действие, който приложихте спрямо мен, имаше шанс за успех едно на хиляда. Вижте какво, момчето ми. Вие нищо, ама нищо не знаете за другите светове, освен за Дорсай.