Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 10

— Може би това зависи от човека — отговори маршалът. — Не всички дорсайци са войници. Вие сте принц, но не всички жители на Сета са предприемачи.

— Това ми е известно — погледът на Уилям се добра до Донал. — Какво е вашето мнение, Донал? Вие сте прост наемник. Или имате някакви стремежи?

Въпросът беше директен, макар и много деликатно зададен. Донал реши, че искреност с доза користолюбие ще бъде най-правилният тон на отговора.

— Искам, разбира се, да стана известен — каза той, усмихна се смутено и добави: — И богат.

Улови намек за леко облаче върху лицето на Галт. Но сега не му беше до това. Имаш си много по-важна работа. Можеше и по-късно да изясни причината за недоволството на генерала. Сега най-важното бе да поддържа интереса на Уилям към себе си.

— Много интересно — вежливо каза принцът. — Как възнамерявате да стигнете до това приятно състояние?

— Надявам се да набера нужният опит на чуждите планети — отвърна Донал. — Все някога ще ми се удаде случай да се проявя.

— Божичко, и това е всичко? — попита Хюго и се разсмя, приканвайки и другите да се присъединят.

Въпреки това Уилям остана сериозен, макар че Анеа присъедини презрителната си усмивка към адютанта, а Ар-Дел свирна.

— Не бъдете толкова зъл, Хюго — каза Уилям. — Харесва ми позицията на Донал. Когато бях млад имах същото настроение. — Той се усмихна на Донал. — След като поговорите с Хендрик трябва да се срещнем. Харесвам хора с широк размах.

Донал и Галт вървяха един зад друг по коридора. Скрит зад широките рамене на маршала, Донал почти се стресна от въпроса:

— Е, какво мислите за тях?

— Сър? — отзова се Донал. Колебаеше се. Реши да избере най-безопасната тема за разговор. — Малко съм удивен от момичето.

— Анеа? — Галт спря пред вратата с номер 19.

— Мислех, че избраниците от Кълтис трябва да са… — Донал се запъна, докато намери необходимата дума, — трябва да са… да се владеят по-добре.

— Тя е съвършено здрава, нормална и много умна. Все пак това са само възможности — отбеляза маршалът. — Вие какво очаквахте?

Отвори вратата, пусна Донал да мине и сам влезе. Вратата веднага се затвори зад него. Когато се обърна, лицето му имаше суров вид, а в гласа се чуха резки нотки:

— Може ли да видя писмото?

Донал въздъхна. По време на целия обяд се опитваше да разгадае характера на Галт. Всичко зависеше от това как маршалът ще възприеме неговият честен отговор.

— Няма никакво писмо, сър. Дори ми се струва, че баща ми никога през живота си не ви е срещал.

— И аз мисля така — отвърна Галт. — Тогава защо е всичко това?

Той пресече стаята, извади нещо от чекмеджето и Донал с учудване видя как маршалът пълни с тютюн една древна лула.

— Заради Анеа, сър. Не съм срещал по-глупав човек до сега.

И той кратко, но изчерпателно разказа за произшествието в коридора. Облегнат на ръба на масата, Галт слушаше и пускаше колелца от дим, които веднага се разсейваха от полъха на климатичната инсталация.