Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 2

Възможно е, разсъждаваше той под косите лъчи на слънцето, тази особеност да се заключава в това, че дори в яростта си той е пресметлив и винаги успява да съхрани контрол над постъпките си. И в този момент цялата му странност, цялата му необичайност се прояви — почувства тайнственото освобождаване от телесната обвивка, което се бе случвало неведнъж досега.

Винаги ставаше в моменти като този — когато плещите му се огъваха от умора или от някакво силно чувство. Спомни си как това се случи по време на литургия в църквата на Академията. Тогава беше съсипан от дългият ден, изпълнен с тежки упражнения и трудни занятия, а освен това почти губеше съзнание от глад. Както и сега, лъчите на залязващото слънце падаха през огромните прозорци върху полираните стени с изображения на сцени от велики битки. Стоеше в строя, между другарите си, разположени сред редиците ниски твърди пейки. Отпред бяха младшите кадети, отзад — офицерите. Слушаше плътните тържествени акорди на църковната литургия.

По гърба му пропълзя хлад. Попадна под властта на някакъв чар. В далечината червените лъчи на умиращото слънце заливаха равнината със светлина. Високо в небето като черна точка кръжеше ястреб. Сега, до оградата, той отново почувства незримата стена, която го отделяше от света. Пред погледа му възникнаха населените планети и техните слънца. Чу тръбата, която го зовеше за изпълнение на дълга — най-важното нещо на света.

Беше застанал на ръба, вълните на неизвестното докосваха стъпалата му. Страшно му се искаше да пристъпи напред, но малка частица от съзнанието му го удържа от тази самоубийствена крачка и го отблъсна назад.

След това внезапно — винаги ставаше внезапно — чарът изчезна. Върна се в нормалния свят.

МЪЖ

Мъжете от семейството на Ичан Кан седяха около дългата маса в голямата затъмнена стая. Не присъстваха всички — ако всички мъже от семейството се съберат заедно, това би било истинско чудо. От шестнадесет възрастни мъже девет служеха сред звездите, един лежеше след хирургическа намеса в болницата във Форейл. Най-възрастният мъж, братовчед на Ичан, лежеше на смъртно легло в стаята си с кислородна маска. Бяха включили в подаваният въздух слаб мирис на цветя, който да напомня за жена му от Мар, починала преди четиридесет години. Около масата седяха петима мъже. От днес един от тях бе и Донал.

Останалите, дошли да го поздравят с пълнолетието, бяха баща му Ичан, по-големия му брат Мор, който беше в отпуска и долетя от Сдружението, и чичовците-близнаци Ян и Кейси. Седяха в края на масата, начело с Ичан. Двамата по-малки братя седяха от ляво.

— По мое време там имаше добри офицери — говореше Ичан. Той се наведе, за да напълни чашата на Донал, който автоматично протегна ръка, заслушан в думите на баща си.

— Всички офицери от Фрийланд — каза Ян, по-мрачният от близнаците, — са склонни да установяват жестока дисциплина. Малко хора се осмеляват да я нарушат.

— Чух, че сега на Дорсай има много от тях — каза Мор, седнал вдясно от Донал.

От ляво му отговори дълбокият глас на Ичан:

— Знам, че набират гвардейци. Сейън от Кълтис би желал да има образцови телохранители, но ми се струва, че те ще се окажат не съвсем готови за война сред звездите.