Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 6
Гордън Диксън
Донал се наведе и се напи с вода. Когато вдигна глава и я погледна право в очите, осъзна защо се е върнал — момичето беше силно изплашено. Необикновеното чувство, изпълнило тъмният океан на непонятната му странност, го бе заставила да се върне.
Той я разгледа още веднъж от по-близко разстояние. Беше малко по-възрастна, отколкото мислеше в началото. Най-вероятно бе на прага на третото си десетилетие. Но нещо в очите й, някакво изражение на незрялост, показваше, че тя ще достигне разцвета на красотата си малко по-късно от обикновените жени. Сега беше трудно да я наречеш красива. По-скоро — хубавичка. Светлокафявата коса бе хваната с тънка мрежичка. Очите й бяха широко отворени и имаха толкова чист зелен цвят, че когато тя го погледна, удивена от внезапното му приближаване, той забрави, че на света има други цветове. Носът й беше правилен, устата — малко големичка. Цялото й лице беше толкова съвършено и уравновесено, че създаваше впечатлението на изваяно от велик скулптор.
— Какво? — попита тя и затаи дъх.
Донал отбеляза мислено, че се е отдръпнала, когато пристъпи към нея.
Усмихна се. Мислите му препускаха в галоп и това, което каза, бе неочаквано и за него:
— Разкажете ми всичко.
— На вас? — изуми се тя.
Хвана се за гърлото под високата яка на роклята. Още преди да заговори, Донал разбра, че напрежението малко я е отпуснало.
— О! — добави тя. — Разбирам.
— Какво разбирате? — рязко попита Донал.
Несъзнателно беше възприел тона, с който през последните години разговаряше с кадетите от долните курсове.
— Ако ми кажете какво ви безпокои, ще се постарая да ви помогна.
— Да разкажа на вас? — тя безпомощно се огледа, сякаш очакваше някой да дойде и да я отведе. — Откъде да съм сигурна, че вие сте този, за когото се представяте?
Донал се постара да успокои мислите си и да оцени положението. Обмисли думите й и забеляза в тях някои несъответствия.
— Още не съм ви казал кой съм аз — отговори той. — Изобщо… аз съм никой. Минавах оттук, видях, че сте разтревожена, и ви предлагам помощ.
— Помощ? — очите й се разшириха, а лицето внезапно пребледня. — О, не… — промърмори тя и се опита да го заобиколи. — Моля ви, пуснете ме да си ходя! Моля ви!
Донал стоеше неподвижно.
— Значи сте готова да приемете помощ от човек като мен само ако той удостовери самоличността си, така ли? Трябва да ми разкажете всичко!
Тези думи я задържаха. Тя упорито повтори:
— Нищо няма да ви разкажа.
— Освен това — продължи иронично Донал, — вие чакахте тук някой, който може да ви помогне. Но вие не сте познавали този човек лично. Знаели сте само, че е мъж. Не сте съвсем уверена в неговата добросъвестност, но в същото време се страхувате да не го загубите. — Усети резки нотки в гласа си и се постара малко да ги смекчи. — Много сте изплашена и не знаете какво да правите по-нататък. Всичко това може да се забележи с наблюдение и логика.
Но тя успя напълно да се овладее.
— Ще се отдръпнете ли от пътя и ще ми разрешите ли да си отида? — спокойно попита момичето.
— Логиката подсказва също, че това, което възнамерявате да направите, е незаконно — продължи Донал.