Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 5

Стори му се, че всички го гледат, макар че лицата им се превърнаха в смътни петна. По странен каприз виждаше добре само лицето на Кейси, който го гледаше с печален, но разбиращ поглед. Донал почувства на рамото си ръката на Ичан.

— Време е да свършваме — каза бащата.

— Ще видите… — започна Донал.

Но всички се бяха изправили с чаши в ръце и се обърнаха към Ичан, който подаде чаша и на Донал.

— За да се срещнем отново — каза Ичан и отпи.

Всички пиха прави. Остатъците уиски от чашата, безвкусни като вода, потекоха по езика и гърлото на Донал. За миг всичко се проясни и той отново видя застаналите до него високи мъже. Бяха високи дори по дорсайските норми. Брат му Мор беше по-висок с десет сантиметра, макар че изглеждаше сред тях като подрастващ. Донал почувства към тях огромна нежност и благост, сякаш те бяха децата, а той — възрастният. Отвори уста, за да им каже един единствен път в живота си колко ги обича и как винаги ще се грижи за тях, но в този момент мъглата го обгърна здраво и смътно почувства как Мор го води към стаята.

НАЕМНИК — I

Донал едва се побра в тясното цивилно сако. Погледна се в огледалото, закачено на стената в малката стая. Огледалото отразяваше нещо непознато. Трите седмици на морето го бяха променили. Той самият си оставаше същият, но се промени мнението му за собствената му личност. Освен костюма не можеше да познае и тялото си. Беше облечен с куртка в испански стил, тясна риза и тесни панталони, вкарани в ботуши със същия черен цвят като целия костюм. Преоценката беше резултат от срещите му с обитателите на другите светове. Техният относително нисък ръст го правеше висок, на фона на нежността им изглеждаше твърд, нетренираните им тела го караха да усеща своята сила и увереност в себе си. По пътя от Дорсай към Арктур беше обграден от други дорсайци и не забеляза тази постепенна промяна. Усети я чак в огромния космопорт на Нептун, обграден от шумните тълпи. Сега се бе прекачил на друг кораб на път към Сдружението. В огромният лайнер сигурно нямаше друг дорсаец освен него. Гледаше се в огледалото и се чувстваше така, сякаш внезапно е станал по-възрастен.

Излезе от каютата. Вратата се хлопна зад гърба му. Обърна се надясно и тръгна по тесния коридор с метални стени. Вървеше и дишаше прахта, вдигаща се от килима, по който бяха минали хиляди нозе. Донал мълчаливо мина през стаята за отдих и влезе в коридора на съседната секция.

Застана на входа на коридора. Едва не се сблъска със странно високо момиче, застанало в напречния коридор, който водеше към умивалнята. Беше облечена в къса рокля с простичка и малко остаряла кройка. Стоеше до чешмата. Отстъпи към женската умивалня с напрегнат вид. Известно време се гледаха, застанали един срещу друг.

— Моля да ме извините — каза Донал и направи две крачки. Но между тези две крачки и третата внезапно промени плановете си и се върна:

— Разрешете — каза той.

— О, моля ви! — тя се отмести от чешмата.