Читать «Белгарат — магьосникът» онлайн - страница 4

Дюрник се върна от спалнята.

— Тя заспа — каза нежно. После отиде до камината и сложи още дърва в огъня. — Ама навън е доста студено, а? Трябва да поддържаме огъня.

— Трябваше сам да се сетя — извини се Гарион.

— Бебетата спят ли? — попита Белгарат.

Ковачът кимна.

— Наслаждавай им се, докато можеш.

Дюрник се усмихна. След това на свой ред си придърпа стол край огъня.

— Помниш ли за какво си говорихме през деня? — попита той, докато се пресягаше за последната, трета халба на масата.

— Говорихме си за доста неща — каза му Белгарат.

— Имам предвид за това как нещата се повтарят отново и отново. Но онова, което се случи тази вечер, не е от тях, нали?

— Ще те изненадам ли, ако кажа, че Поул не е първата жена, която ражда близнаци?

— Знам, Белгарат, но този път всичко ми изглежда някак по-различно. Имам чувството, че това не е едно от нещата, които са се случвали и преди. Тази вечер беше по-особена. Благословена от ръката на УЛ. Това случвало ли се е някога преди?

— Не, доколкото знам — призна старият магьосник. — Може пък наистина да става въпрос за нещо ново. Ако е така, значи животът ни ще придобие малко странни измерения, не мислите ли?

— Защо? — попита Гарион.

— Хубавото нещо на повтарящите се събития е, че знаеш до голяма степен какво да очакваш, нали? Ако всичко е спряло след онзи „инцидент“, за да се задвижи сега отново, значи ни предстои нещо нечувано и невиждано.

— А пророчествата не намекват ли за какво би могло да става въпрос?

Белгарат поклати глава.

— Не. Последният абзац от Кодекса на Мрин гласи: „И ще дойде велика светлина и в нейните лъчи ще оздравее онуй, що е било наранено. И прекъсната Цел ще поеме отново по пътя си, тъй както е било намислено още от самото начало.“ Останалите пророчества казват кажи-речи същото. — Той се усмихна лукаво. — Да си кажа честно, нямам нищо против да предам задълженията си на някой друг. И без това съм вече твърде стар, за да хукна да спасявам света. Отначало ми се струваше доста забавно дело, но като го направиш шест-седем пъти, започваш да се чувстваш доста изхабен.

— Каква невероятна история би се получила от всичко това — каза замечтано Дюрник.

— От кое? — попита Белгарат.

— От всичко, през което си минал. Да спасиш света, да водиш битки с демони, да „подсещаш“ Боговете за туй-онуй — все неща от този сорт.

— Досадна история, Дюрник. Много, много досадна — възпротиви се Белгарат. — Освен това имаше доста дълги периоди, в които просто нищо не се случваше. Каква история би се получила, когато разкажеш как куп хора са си седели ей така и са чакали да се случи нещо?

— О, убеден съм, че е имало достатъчно събития, които да поддържат тръпката. Знаеш ли, ще ми се някой ден наистина да чуя цялата история — за това как си срещнал Алдур, за това какъв е бил светът преди Торак да го разцепи, как ти и Черек Мечото рамо сте възвърнали Сферата. Всичко от игла до конец.

Белгарат се засмя.

— Ако подхвана тази история сега, и година да мине, пак няма да съм стигнал дори до средата. Освен това си имаме по-важни дела.