Читать «Белгарат — магьосникът» онлайн - страница 3

Старецът прекоси стаята, отвори един от шкафовете, завря главата си вътре и започна да ровичка.

Гарион съблече наметалото си, окачи го на една дървена закачалка и се приближи до камината. Краката му още бяха замръзнали. Той огледа филигранната дърворезба на рафтовете по стената. Личеше си, че е работа на Дюрник. Маниакалната страст на ковача към детайлите си личеше във всичко — мебелите, верандата навън, елегантно извитите стъпала на стълбището в края на коридора.

— Открих я — викна доволно Белгарат от кухнята. — Беше я скрила зад бурето с брашно.

Гарион се усмихна. Дядо му сигурно би намерил бъчонката с бира дори да беше скрита сред непрогледния мрак на дъното на някоя въгледобивна мина.

Старецът се появи, понесъл три халби, пълни с пенлива бира, остави ги на масата и придърпа един стол така, че да гледа право към камината.

— Дръпни си и ти един стол, Гарион — подкани го той. — Заслужили сме си малко уют.

Гарион си взе стол.

— Ама че нощ, а? — каза той.

— Така си е, момчето ми — съгласи се старецът. — Така си е.

— Не трябва ли да пожелаем лека нощ на леля Поул?

— Дюрник е при нея. Хайде да не ги безпокоим. Това си е особен момент за женените хора.

— Да — каза Гарион, припомняйки си онази вечер преди две седмици, когато се бе родила дъщеря му.

— Ще се връщаш ли скоро в Рива?

— Май се налага — отвърна Гарион. — Но все пак мисля да поостана още няколко дни. Поне докато леля Поул се изправи отново на крака.

— Само не чакай твърде дълго — посъветва го Белгарат с лека усмивка. — Сенедра сега е съвсем сама на трона, в случай че си забравил.

— Ще се оправи. Тя е умно момиче.

— Да, но въпросът е ти дали искаш тя да се оправя сама.

— О, не мисля, че ще обяви война на някого, докато ме няма.

— Може би, но със Сенедра човек никога не може да бъде съвсем сигурен, не мислиш ли?

— Престани да се заяждаш с жена ми, дядо.

— Не се заяждам. Обичам я с цялата си душа, но също така я познавам. Исках само да кажа, че тя е непредсказуема.

Старият магьосник въздъхна.

— Има ли нещо, дядо?

— Просто предъвквам някои стари грешки. Мисля, че вие двамата с Дюрник не осъзнавате какви щастливци сте. Аз не бях у дома, когато се родиха моите близнаци. Бях на път, по важни дела.

Гарион естествено знаеше историята.

— Ти не си имал избор, дядо — каза той. — Алдур ти е заповядал да отидеш в Малория. Било е време да се отнеме Сферата от Торак, а Черек Мечото рамо и синовете му е нямало да се справят без твоята помощ.

— Не се опитвай да изкараш всичко толкова просто, Гарион. Голите факти сочат, че аз изоставих жена си точно когато тя най-много се нуждаеше от мен. Нещата можеха да се развият съвсем иначе, ако не го бях направил.

— И сега се чувстваш виновен за това?

— Разбира се, че се чувствам виновен. Нося тази вина на плещите си вече три хилядолетия. Можеш да ме окичиш с всички кралски помилвания, за които се сетиш, но това няма да промени нищо.

— Баба ти е простила.

— Разбира се, че ми е простила. Твоята баба е вълчица, а вълците не са злопаметни. Цялата работа е там, че тя може да ми прости, ти също можеш да ми простиш, но аз не мога да си простя. Хайде да си говорим за нещо друго, а?