Читать «Белгарат — магьосникът» онлайн
Дейвид Едингс
Annotation
Това е книга първа от сагата за Белгарат. Земята е създадена като арена за колосална битка между силите на Доброто и Злото. Но директният сблъсък между тях може да доведе до унищожаване на Вселената. Ето защо са сътворени хората — те трябва да решат изхода от сблъсъка. Боговете ще подготвят всичко и ще се оттеглят. А мястото им ще заемат техните ученици — безсмъртните магьосници, пръв сред които е Белгарат. Ала навсякъде има предатели…
Дейвид Едингс, Лий Едингс
Пролог
I част
Първа глава
Втора глава
Трета глава
Четвърта глава
Пета глава
Шеста глава
II част
Седма глава
Осма глава
Девета глава
Десета глава
Единадесета глава
Дванадесета глава
Тринадесета глава
Четиринадесета глава
Петнадесета глава
Шестнадесета глава
Седемнадесета глава
III част
Осемнадесета глава
Деветнадесета глава
Двадесета глава
Двадесет и първа глава
Двадесет и втора глава
IV част
Двадесет и трета глава
Двадесет и четвърта глава
Двадесет и пета глава
Двадесет и шеста глава
Двадесет и седма глава
Двадесет и осма глава
Двадесет и девета глава
Тридесета глава
Тридесет и първа глава
Тридесет и втора глава
info
Дейвид Едингс, Лий Едингс
Белгарат — магьосникът
На Оуен
Занимаваме се с това още от април 1982. Твоето приятелство, наставленията и вярата ти в нас винаги са означавали много за нас.
Остана още една!
Пролог
Бе доста след полунощ, а навън цареше невероятен студ. Луната изгря и на нейната светлина ледените кристалчета, пръснати из нападалия сняг, проблясваха като небрежно разсипани диаманти. Гарион имаше чувството, че по някакъв необичаен начин покритата със сняг земя отразява звездното небе над него.
— Мисля, че вече доста се отдалечиха — каза Дюрник, надзъртайки в далечината. Дъхът му излизаше на бели кълба в ледения, мъртвешки неподвижен въздух. — Вече не виждам онази дъга.
— Дъга? — попита Белгарат, леко развеселен.
— Знаеш какво имам предвид. Всеки от тях излъчва различна на цвят светлина. Тази на Алдур е синя, на Исса — зелена, на Чалдан — червена. И всички останали също си имат свой цвят. Това има ли някакво значение за тях?
— Вероятно отразяват особеностите на характерите им — отвърна му Белгарат. — Макар че не бих могъл да го твърдя със сигурност. Двамата с Учителя никога не сме говорили за това. — Той тропна няколко пъти в снега. — Защо не се върнем вътре? — предложи след малко. — Какъв студ само!
Те се обърнаха и тръгнаха надолу по хълма, обратно към къщата, а стъпките им заскърцаха в заскрежения сняг. Постройката в основата на хълма изглеждаше топла и уютна. Покривът й беше засипан със солиден снежен покров, украсен по краищата с ледени висулки, които проблясваха на лунната светлина. Сградите, проектирани от Дюрник, бяха потънали в мрак, но от прозорците на къщата струеше златиста светлина, която се разстилаше по покритата със сняг градина. Стълб от сиво-синкав, устремен към небето дим се извисяваше от комина на покрива, достигайки сякаш чак до самите звезди.
Вероятно не бе необходимо тримата да изпращат своите гости чак до върха на хълма, но това бе къщата на Дюрник, а Дюрник беше сендар. Сендарите са много чувствителни, когато нещата опрат до родова принадлежност или пък гостоприемство.
