Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 281
Вал Макдърмид
Томи се покашля, очевидно развълнуван от разказа на Алисън.
— Значи цялото село е участвало в заговора?
— Всички възрастни — потвърди тя. — Мама Ломас им обясни как да се преструват първоначално, че нямат вяра на полицията, и после постепенно да казват по нещо. Вие двамата с Джордж Бенет бяхте непредвиден късмет. Не можеха да се надяват, че ще дойдат две ченгета, които толкова ще се вживеят в разследването, че изобщо няма да се откажат. По този начин съселяните ми можеха наистина да се дърпат, а не да гонят полицаите и да им пъхат в ръцете уликите при първото затишие.
Томи поклати глава, съзнаващ ужасната ирония на обстоятелствата.
— Станали сме жертва на собствената си почтеност. — Той се усмихна накриво. — Много рядко може да се каже такова нещо за ченге. Ако не бяхме толкова твърдо решени да постигнем резултат, да се преборим за правосъдие, вашият мащабен заговор нямаше да успее дотолкова.
Известно време всички мълчаха. Алисън стана и отиде до прозореца. Загледа се отвъд селската морава към долината, която бе напуснала една декемврийска вечер преди трийсет и пет години, но никога не бе престанала да обича. Сега си я беше върнала, помисли Катрин, — но на каква ужасна цена! Алисън откъсна след малко очи от гледката, изправи рамене и попита:
— А сега какво?
— И това ако не е подходящ въпрос! — каза Томи.
9.
Катрин и Томи си купиха нова бутилка „Бушмилс“ по обратния път към къщата й. Подходящо за надгробно бдение, мислеше Катрин. Тази нощ щяха да погребат веднъж завинаги призрака на Алисън Картър. Утре и двамата щяха да страдат от махмурлук — но доколкото Катрин можеше да предположи, това щеше да е най-малката им грижа. Но тази нощ искаше само едно — когато отпусне глава на възглавницата, да е почти в безсъзнание. Готова бе на всичко, само и само да избяга от мисълта за ужаса и омерзението, което Филип Хокин бе завещал на света.
Когато затвориха вратата зад себе си, Катрин проговори за първи път, откакто бяха оставили Алисън Картър сама със спомените си.
— Е, това е — каза тя. — Добрахме се до истината — отиде до бюфета и сипа неразредено уиски в две чаши.
Томи прие мълчаливо чашата си. Взираше се в покритата със снимки стена, изправил се срещу горчивото съзнание, че мама Ломас и нейният клан бяха съумели да заблудят всички, за да осигурят за Филип Хокин убийство по съдебен ред. Не изпитваше никакво задоволство от мисълта, че инстинктът му по отношение на Хокин е бил верен. В крайна сметка той не е бил убиец.
