Читать «Непознати пътища» онлайн - страница 52

— Плюс момичето на олтара — дванайсет.

— Мили Боже!

— Не се нуждая от ясновидски способности, за да се досетя какво е намислил. Очевидно е защо числото дванайсет му харесва. Дванайсет апостола мъртви и подредени в една осквернена църква. И всички те отдават почит не на Господ, а на последния апостол, тринайсетия. Ето за кого се мисли Пи Джей — за тринайсетия апостол, за Юда. Предателят. С лоста в ръка Джоуи бутна вратичката и влезе в залата. Докосна един от надписите. На места боята още лепнеше.

— Юда. Предава семейството си — промълви Джоуи. — Предава вярата, с която е отгледан, без да почита никого, без да бъде предан на никого, на нищо. Не се страхува от нищо, дори и от Бог. Прекрачва най-забранената граница, поема най-невероятния риск, само и само да усети тръпката да рискува душата си за… за един танц пред вратите на ада.

Селест се притисна към Джоуи, търсейки кураж и успокоение.

— Да не би да… пресъздава на живо някаква символична сцена?

— С трупове. Има намерение да убие всеки, който все още живее в Коъл Вали. Преди пукването на зората ще донесе труповете тук.

Селест пребледня:

— Това случи ли се?

— Дали се е случило ли? — не я разбра той.

— В бъдещето, в което вече си живял — всички хора от града ли бяха избити?

Потресен, Джоуи осъзна, че не знае отговора на въпроса й.

— След онази нощ, общо взето, спрях да чета вестници. Не гледах новините по телевизията. Превключвах станциите по радиото всеки път щом пуснеха емисиите. Казвах си, че няма нужда да ги слушам, защото винаги говорят за самолетни катастрофи, за наводнения, пожари и земетресения. Но всъщност… страхувал съм се да не чуя нещо за осакатени и убити жени. Не исках да науча за някоя подробност, като извадени очи например, и тя да ме събуди от амнезията.

— Значи, доколкото знаеш — всичко се е случило наистина. Наистина са намерили дванайсет трупа в тази църква, единайсет по пейките и един на олтара.

— Ако наистина е станало така и труповете са били открити, никой не е свързал Пи Джей с убийствата. Защото в моето бъдеще той си е на свобода.

— Божичко! Мама и татко! — Селест се отдели от Джоуи и изтича към дъното на залата.

Джоуи се втурна след нея и я последва през отворената порта към улицата.

Селест се подхлъзна, падна на колене, изправи се и продължи да тича, заобикаляйки колата откъм седалката до шофьора.

Когато стигна до колата, Джоуи чу някакъв тътен зад себе си, помисли си, че е гръмотевица, ала осъзна, че шумът идва изпод краката му. Над покрива на колата Селест го погледна притеснена:

— От избухванията е.

Тътенът се усили заплашително, улицата се затресе под краката им, сякаш отдолу имаше тунел, през който минава влак, и после изведнъж люлеенето и зловещият звук утихнаха. Някаква минна галерия се срути под земята.

Джоуи се заоглежда, но не видя никъде пукнатини и попита:

— Къде е?

— Сигурно в друга част на града. Хайде, хайде, побързай — подтикна го тя и влезе в колата.

Джоуи седна зад волана и уплашен, че внезапно избухване ще разпука улицата и ще погълне мустанга, подметна: — Избухвания значи, а?